Петко Тотев

Едни ценности се представят със своята древност, други - с новостта си. В сферите на духовността провереното, изпитаното, надживялото много сблъсъци в края на краищата се съюзява с новото и така развитието продължава, непрекъснато се обогатяват нетленните съкровища.

Проповедта на християнството е все по-многоезична. Започва от три езика - староеврейски, старогръцки и латински. Словото Божие се разпространява по-нататък във всички посоки, на все повече езици, с различни писмености и информационни системи.

От това гледище - разширяващата се светлина на проповедта - ясно се вижда, че славянското писмо, глаголицата и кирилицата, е възловият момент на отвореността към многоезичното апостолство на бъдещето.

При първите сравнения на новите славянски книги с написаните на староеврейски, старогръцки и латински се пораждат различни и най-често противоположни оценки.

По-нататък става все по-ясно колко много кирилицата разширява християнството, колко безкрайни са възможностите на проповедта на роден, майчин език.

И още нещо безспорно се осъзнава: трите езика на началото са отпреди Рождество Христово, проповедта на много майчини езици е новозаветна. Славянската азбука е начало на равноапостолство, сиреч на равенството на апостолството на всички езици и по всички посоки.

Климент Охридски, пряк ученик на равноапостолите от Солун, в своето Похвално слово за Кирил нарича учителя си нов Павел.

Казано е още сред горещи спорове за и против славянските книги, след дълго ходене по мъките в мисиите на солунските равноапостоли.

Над всичко това ученикът на Кирил насочва вниманието към апостол Павел, към новия Павел, към продължението на апостол-Павловите послания до солуняните.

Минал сам през тръните, през знайни и незнайни изпитания на своите учители, Климент Охридски пише похвала за св. Кирил с боговдъхновено прозрение в развитието и единосъщността на апостолството и равноапостолството, на всяка християнска мисия след Рождество Христово.

Под влияние на съвременни нагласи може да ни се стори, че похвалата на Климент Охридски за Кирил е велеречива - особено когато равноапостолът от Солун е сравнен с орел, който облита всички посоки - от юг до север и от запад до изток.

Всъщност е казано ясно, всеразбираемо: мястото, откъдето излита всепосочието, многоезичието, многописмеността, е Солун.

В Солун идва апостол Павел с послания до солуняните. От Солун тръгват равноапостолите Кирил и Методий. Пряк ученик техен пряко ги свързва с мисията на апостол Павел.

Апостолско-равноапостолската камбана на Солун дава тон за безброй звънарни. Той ще звучи хилядолетно. За апостол Павел и за солунските равноапостоли е ясно, че новозаветната проповед на любов към ближния ще има много дълъг път, че тръгналите по него ще срещат с векове натрупани навици във вражди и омрази, „природата” на силните да заробват слабите, хитрости да се подчинява всяка новост на себеизгодата.

Родена в Солун за проповед сред славяни, които според тогавашни високомерци са „склави”, сиреч роби, славянската азбука е азбучността на новозаветното Слово, неговият неспирен ход към любовта сред враждуващи на живот и смърт, останали във времената преди летоброенето от Рождество Христово, заслепени от яростта „око за око, зъб за зъб”, пленници на каиновото братоубийство.

Новозаветната връзка на апостолството и равноапостолството в Солун променя смисъла на Града. От място, укрепено със стени и охранявано с оръжие, той се превръща в местосреща на пристигащи апостоли и тръгващи равноапостоли, в пристан на вярата, надеждата, любовта.

Няма как да се върне времето назад, след като в Солун е пристигнал апостол Павел и от Града към Света са тръгнали равноапостоли, които на всички майчини езици отварят душите за новозаветни мисии, вдъхновени от апостол-Павловото проникновение в любовта.

Неделимостта на апостолството и равноапостолството разкрива безкрайна перспектива за Словото - от трите езика към всеезичието и равноезичието като знак, че всички хора са равни пред Бога и десетте божи заповеди, че ангелската рождественска песен „На Земята мир и между човеците благоволение” ще се подема от небесни и земни гласове, докато свят светува.

Единомисии на все повече езици ще разкъсват сатанинските вериги на непризнаващите никакви закони - нито небесни, нито земни.

Без боязън от сатанинството хиляди християни ще поемат от Града към Света, за да поглеждат право в очите продължаващите да вадят око за око.

Необходимо е велико търпение, постоянство, всепосвещение и съзнание, че са изтекли само две хилядолетия от Рождество Христово, че времето на равноапостолството е в началото си, че корабът на апостол Павел току-що е навлязъл в Солунското пристанище.

Пред нашите очи и на наш роден език равноапостолството се вгражда в Светите Седмочисленици.

Едно единно слово обгръща равноапостолите от Солун и техните свети ученици Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий. Апостоли, равноапостоли, Свети Седмочисленици…

Безкраен низ от учители и ученици, знайни и незнайни, все повече, все по-опитни в разпръсването на мрака с новозаветната светлина.

Храмът на Светите Седмочисленици помага да се прозира многозначността на равноапостолството и братството. Славянските първоучители са братя рождени и братя во Христе на своите ученици единомисионери.

Бащата на солунските двама братя е високопоставен, майката е от „склавите”. Раждат се равноапостоли, които с велика скромност заедно със своите ученици и в съслужение със слово на роден език изграждат вселенска катедрала „Свети Седмочисленици”.

Под нейния всеобемащ купол пристъпват все нови и нови народи от сегашни и идни времена, жадни да разумяват Словото, да вникват в братството след всички делби и дележи, вражди и братоубийства, след недостатъчността на „Брат брата не храни, тежко томува, който го няма”.

Солунските двама братя в съслужението на Светите Седмочис-леници подемат ангелската песен за благоволението, братството, което изкупва и преодолява каиновия грях.

Светото седмочисленичество, новозаветно действо на пречистеното братство, открива все нови и нови пътища за побратимяване. Когато споменаваме седемте известни имена на Светите Седмочисленици, влизаме в техния храм, изпълнен със знайни и незнайни братя во Христе, поели своя кръст сред още мразещи се единородни чада, сред гордостта на смъкналия риза и кожа от гърба на друг човек, сред свади на единокръвни за имот и власт, сред безконечни войни, всички до една братоубийствени.

Колко са избитите преки ученици на солунските двама братя? Колко от съмисионерите на всеславянските първоучители са продадени по робските тържища?

Не знаем, но всички те са в катедралата „Свети Седмочисленици” - многочислени, прииждащи от различни времена, готови отново и отново за голготите на братството и любовта в мъчително променящи се, студени, разделни времена. Колкото и каквито да са те, всички са вече след Рождество Христово - по-рано или по-късно и за тях ще има светлина и светлоносци.

По-стари и по-нови братя, по-големи и по-малки приноси за братството и любовта, за приобщаването към Словото на спасение-то ще имат занапред още много храмове с архитектурата на слънчевата катедрала „Свети Седмочисленици”.

Сакралната цифра 7, съединила солунските равноапостоли и петима техни ученици, е връзка на Стария и Новия завет.

Седмицата винаги напомня за Сътворението, за началото на безначалното и безкрайно Творчество: „Да бъде светлина!” Светите Седмочисленици с умножаващо се единодействие на учители и ученици (според легендата само в Охрид са подготвени 3500 следовници на Климент Охридски) събират новозаветни и старозаветни светлини и ги насочват към космическите пространства на човешките души.

Мракът там, както и във Вселената, е отсъствие на светлина. „Да бъде светлина!” - при Сътворението - и слънцето на новозаветната братска любов, което свети еднакво за всички, са единосъщни. Отсъствието на светлина насочва всичките й източници, усилва ги за проникване в най-тъмни юдоли и най-изстинали души и сърца.

В столицата на страната, спасила делото на всеславянските просветители, съпокровителите на Европа, всемирните равноапостоли Кирил и Методий, има църква „Свети Седмочисленици” и до нея - училище „Свети Седмочисленици”.

Излъчването им - може ли да има спорове? - е общо и всепроникващо във всеки мрак.
Един ангелогласен със сини очи и светли коси обикаля България, събира хора, учи ги да бъдат разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни.

Този неуморен пътник е наречен от народа Апостола и в неговото тефтерче има молитва за равно-апостолите.

Какво още ще се прибавя занапред към апостолството, равноапостолството, седмобезкрайността на Словото?

Отговорът отново е на езика на солунските братя и отново е отправен към тъмния ъгъл на опонентите: „Лучата, що я днес гасите, тя на вулкан ще да порастне!”.

България - кръстопът на култури и цивилизации. Седма национална научна конференция с международно участие. София, 1 ноември 2009. С., 2010, с. 217-220