Георги Георгиев

Така е озаглавена книгата на Мария Галишка-Владимирова, която Военното издателство поднесе на читателите.

Книгата съдържа 25 интервюта, които авторката е подчинила на един замисъл. Завършек на произведението е нейното съдържателно емоционално заключение.

В него Мария Владимирова се показва като автор, пил от чудодейни извори знания и красота. В тези страници е синтезирано такова богатство, че прилича на есенция, извлечена от тонове материални носители. Този текст спокойно може да се разгъне като самостоятелна книга.

Авторката затваря плътно своя замисъл на книга, пълна с мъдрост и осмислен житейски и педагогически опит.

За мен като читател най-характерното за тази единна творба е осъщественият авторски замисъл. В 200 страници 26 личности, 9 от които са жени, споделят своя богат опит, познания, житейски заключения. Те са в пълно съзвучие с целта, която си е поставила Мария. Това се дължи на нейните обмислени, насочващи въпроси.

Авторката е създала композицията, тя е предусетила музиката, тя води хорото на този единен разговор.

Не е лесно създаването на такова произведение, защото е в сложната сфера на педагогиката. Мария Галишка-Владимирова създава тази книга цял живот. Погледнете сами - първия си разговор по темата тя води през 1979 година, следва втори и трети - през 1985 и 1986 година.

Владимирова е изпълнила главното изискване на жанра: да отива на среща с всеки свой събеседник подготвена наравно, дори повече от него, по въпросите, които задава. Всеки, който прочете книгата, ще се убеди, че тя е на равнището на събеседниците и е водеща в диалога.

Още стихотворението “Ръката на учителя” от талантливия поет Харалампи Харалампиев показва крайната цел на книгата. Разнообразните въпроси, отсенките на питанията насочват събеседника да разкрие същността и широтата на званието учител. По думите на П. Р. Славейков това звание е велико и толкова високо, “щото надминава всички други разряди на обществения живот”.

Друга отличителна черта на книгата е нейното съвременно звучене. Това не е носталгично съчинение за отминало време, когато учениците от моето поколение отивахме в първо отделение като бели листове, върху които учителят тепърва ще рисува.

Днес учениците влизат в класната стая обременени от информация, поглъщана стихийно. Всекидневно и всекичасно върху тях се излива порой като факти и сведения от всякакъв характер. Те не са систематизирани и подбрани, понякога са взаимно изключващи се. Децата, юношите, младежите, които учат, са подложени на страшни въздействия на социалните мрежи и заобикалящата ги среда.

Актуалното звучене на книгата се опира на факта, че повечето от интервютата са записвани през последните години и отчитат всички тези неблагоприятни обстоятелства.

Ето, Петър Кушлев споделя, че е дал клетва пред Владимир Димитров-Майстора и цял живот я осъществява.

Янка Такева прави умозаключението, че: “Всеки може да те роди, но не всеки може да те направи личност”.

Архитект Владимир Антонов признава своята фанатична любов към професията, наследена от предишното поколение архитекти, а Дамян Обрешков подчертава, че големият учител е животът и мъдрите хора, които срещаме.

Характерна черта на сътворената от Мария Галишка-Владимирова книга е вътрешната й балансираност. Различна е възрастта на събеседниците, в различни области на познанието са се изявявали, от различни региони са, но това хармонизира, а не разцентрова общата тоналност на книгата.

Това се постига от въпросите, които като във фокус събират ценните съждения на събеседниците.

Да погледнем изповедите само на няколко от тях и ще се убедим в това. Ще спомена професорите лекари Православа Гугучкова-Янчулева и Иван Митев; архитект Анна Танова, поетите Надя Неделина-Гетман, Георги Константинов и Александър Михайлов, испанската писателка Анна-Мария Матуте и кубинския художник Кармело Гонсалес, прославения учител и директор на училище в Лом Васил Божинов…

Интервютата в книгата се различават като мисъл, емоция и изказ, но си приличат по откровеност. Те ни казват, че човек се е родил да се раздава на другите - иначе самият живот се обезсмисля (признание на Мария Кръстева-Методиева).

В тази книга видях завършени личности, които се саморазкриват. Досегашният опит на Мария Владимирова като учител, журналист, преводач, съставител на три изключителни книги от Димитър Ив. Шишманов и редактор на редица други, автор на произведението “Генералът и артистите”, е помогнал да осъществи отлично концепцията на новата си творба.

Професионално е свършил своята работа и художникът Ивайло Тасев, като ни поднася приятно оформена корица.

Представените в творбата “герои” на авторката са специалисти в своята област, майстори, хора с доказана дарба и житейска реализация.