Мария Галишка-Владимирова

Мария Галишка-Владимирова, журналистка, преводачка от испански и руски език, писателка, е родена на 31.05.1940 г. в село Ставерци, Плевенско. Завършва Педагогическото училище в Плевен и руска филология и педагогика в СУ „Свети Климент Охридски”. Специализира журналистика в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов” и в радио „Хавана” в Куба. Работи в испанската редакция на Българското национално радио, в редакциите на вестниците „Учителско дело” и „Аз Буки”. Авторка на статии, есета, разкази, очерци, както и на десетки интервюта с изтъкнати личности от България, Испания, Русия и Латинска Америка, публикувани в различни вестници и списания. Превежда множество стихове от испански и латиноамерикански поети, излъчвани по Радио София и включени в антологии, както и разкази и пиеси. Авторка на редица документално-художествените книги, сред които „Генералът и артистите” (за генерал Александър Гетман, 2008), „И всеки помни по един учител” (2011), „Страната на намръщените хора” (2013), „Златното време на един вестник” (за историята на в. „Учителско дело”, 2015), „Надя Неделина вековечната” (2016), подготвя цяла поредица с творби на писателя и дипломата Димитър Шишманов, към които пише и обширни предговори: сборниците „Странни хора” (1999), „Любими приказки на баба” (2000) „Блянове край Акропола” (2009), „Достойни ли сме?” (2016). Член на Съюза на българските журналисти (1978), Съюза на преводачите в България и Съюза на българските писатели (2018). Отличена с две първи награди от конкурси за разказ на „Вестник за жената” (2007). Удостоена с наградата „Златно перо” на СБЖ (2015). Носител на отличието „Обединител на култури” (2015) от Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, за член на чието ръководство е постоянно избирана от учредяването му през 2003 г. Умира на 22.05.2018 г.


Публикации:


Публицистика:

ПРЕДРЕЧЕНО ОТ ПИСАТЕЛЯ ПРЕДИ 90 ГОДИНИ/ брой 107 юни 2018