БАЛАДА ЗА ГВОЗДЕИТЕ
превод: Тихомир Йорданов
БАЛАДА ЗА ГВОЗДЕИТЕ
Спокойно лулата допуши той.
Прибра и усмивката. Пак - покой.
„Команда, равнис! Офицери, напред!”
Пред строя сам крачка направи, напет
Равняват се думите сякаш по ос:
„В осем вдигаме котва. По курса - ост.
Който има жена, деца, брат -
така им пишете: път няма назад.
Затуй пък ще има знаменит кегелбан.”
Отвърна му старшият: „Ест, капитан!”
Най-дръзкият, млад, дори без брада,
погледна към слънцето -то се къпе в вода.
„Е, тъй и тъй - рече си - щом ще се мре,
добре ще е сякаш да бъде в море!”
Докладваха в щаба на другия ден:
„Дълга си изпълниха. Няма спасен!”
И гвоздеи даже да правиш без жал -
от тях по-корави не би изковал.
——————————
БАЛАДА ЗА СИНИЯ ПАКЕТ
С лакти реже вятъра в тесния дол.
Човекът дотича тук черен и гол.
До огъня седна: „Искам кон!” - рече той.
Настана наоколо тежък покой.
Но конят подскочи, захапа юзда,
копитата - четири - дръпват бразда.
След езеро - друго, ливада и пак
небето огъва се като кривак.
Като телеграма човекът лети,
а звънко и равно полето ехти.
Сърцето на коня не е кантар,
на час се курдисва часовникът стар.
Подскочи и - гледай го - дъх не събра.
Човекът до гара едва се добра.
Той диша, тъй както чувал се дере.
А гарата каза му само: „Добре!”
„Добре! - паровозът издуха в комин.
Понесе на север пакета му син.
Понесе, разклатено сякаш легло.
И гонят се дружно колело с колело.
Шейсетата верста се ниже така.
На седемдесетата - мост и река.
Бикфордов шнур, динамит - негов брат.
Вагон след вагона политат във ад.
Там зеле, там семки, траверси и пост.
Невеж комендантът, пакетът е прост.
А див е летецът и полупиян.
Напълнен с кръв синя го чака биплан.
В небето го носят две двойни крила,
оставят подире продрана мъгла.
И няма прожектор, и няма луна,
ни шум във полето, ни шум от вълна.
Летецът в умора обвесва глава.
Там Тула се мярва, а после - Москва.
Но руля да висне дори не успя.
Така висотата бипланът проспа.
А тича насреща му, сякаш сама
преплитаща крачки пияна земя.
Той рече с уста, пълна с пръст, ранен:
„Вземете писмото, а после мен.”
Там сънен е Кремъл, по-старшият брат,
там хората в Кремъл еднички не спят.
Писмото е цялото в кърви и кал.
А онзи го скъса на две, побледнял.
Прочете го, в брича избърса ръка,
а после на пода го хвърли така.
„Със час закъсня да пристигне оттам.
Излишно е вече, аз всичко знам.”
——————————
***
Път кървав, навъртан на вретено.
О, как обичахме играта на война -
с полюшвано в бесилката скриптене
и дупка във разбитата стена.
Но на децата няма да разкажем.
Те в мир растат, по-сетне за това
да питат ще получат те куража.
Ще им спестим ужасните слова.
Показвайки богатства непознати,
друг някой ще им каже пръв:
- Деца, без дълг сте вие на земята.
Откупено е всичко с кръв.
БАЛЛАДА О ГВОЗДЯХ
Спокойно трубку докурил до конца,
Спокойно улыбку стер с лица.
„Команда, во фронт! Офицеры, вперед!”
Сухими шагами командир идет.
И слова равняются в полный рост:
„С якоря в восемь. Курс - ост.
У кого жена, брат -
Пишите, мы не придем назад.
Зато будет знатный кегельбан”.
И старший в ответ: „Есть, капитан!”
А самый дерзкий и молодой
Смотрел на солнце над водой.
„Не все ли равно,- сказал он,- где?
Еще спокойней лежать в воде”.
Адмиральским ушам простукал рассвет:
„Приказ исполнен. Спасенных нет”.
Гвозди б делать из этих людей:
Крепче б не было в мире гвоздей.
Между 1919 и 1922
——————————
БАЛЛАДА О СИНЕМ ПАКЕТЕ
Локти резали ветер, за полем - лог,
Человек добежал, почернел, лег.
Лег у огня, прохрипел: „Коня!”
И стало холодно у огня.
А конь ударил, закусил мундштук,
Четыре копыта и пара рук.
Озеро - в озеро, в карьер луга.
Небо согнулось, как дуга.
Как телеграмма, летит земля,
Ровным звоном звенят поля,
Но не птица сердце коня - не весы,
Оно заводится на часы.
Два шага - прыжок, и шаг хромал,
Человек один пришел на вокзал,
Он дышал, как дырявый мешок.
Вокзал сказал ему: „Хорошо”.
„Хорошо”, - прошумел ему паровоз
И синий пакет на север повез.
Повез, раскачиваясь на весу,
Колесо к колесу - колесо к колесу,
Шестьдесят верст, семьдесят верст,
На семьдесят третьей - река и мост,
Динамит и бикфордов шнур - его брат,
И вагон за вагоном в ад летят.
Капуста, подсолнечник, шпалы, пост,
Комендант прост и пакет прост.
А летчик упрям и на четверть пьян,
И зеленою кровью пьян биплан.
Ударило в небо четыре крыла,
И мгла зашаталась, и мгла поплыла.
Ни прожектора, ни луны,
Ни шороха поля, ни шума волны.
От плеч уж отваливается голова,
Тула мелькнула - плывет Москва.
Но рули заснули на лету,
И руль высоты проспал высоту.
С размаху земля навстречу бьет,
Путая ноги, сбегался народ.
Сказал с землею набитым ртом:
„Сначала пакет - нога потом”.
Улицы пусты - тиха Москва,
Город просыпается едва-едва.
И Кремль еще спит, как старший брат,
Но люди в Кремле никогда не спят.
Письмо в грязи и в крови запеклось,
И человек разорвал его вкось.
Прочел - о френч руки обтер,
Скомкал и бросил за ковер:
„Оно опоздало на полчаса,
Не нужно - я все уже знаю сам”.
1922
——————————
***
Длинный путь. Он много крови выпил.
О, как мы любили горячо -
В виселиц качающемся скрипе
И у стен с отбитым кирпичом.
Этого мы не расскажем детям,
Вырастут и сами все поймут,
Спросят нас, но губы не ответят
И глаза улыбки не найдут.
Показав им, как земля богата,
Кто-нибудь ответит им за нас:
«Дети мира, с вас не спросят платы,
Кровью все откуплено сполна».
1921
