Васил Венински

Сигурно няма човек в царщината, на който да не щръкнат косите, щом чуе името на Тосун бей. А да не говорим за клетите клисурци, които главорезинът издави в кръв. Четиристотин деца, старци, жени и плодни невести изкла тоя синковец, без да му мигне окото. Че те нямаха вина, се виждаше и от Стамбул, ама кой го беше еня. И още толкоз щеше да изколи джелатинът, ако сопотските първенци не бяха паднали да му целуват нозете, подир което си развързаха и кесиите. Затуй бе милостив - само четирима комити бастиса в училището, сетне запали двайсетина къщи…

Раята я избиваше студена пот от тоя кръвопиец, който сновеше с трихиляден башибозук през април 1876-а. И как няма да я избива, като въобще не си поплюваше, а колеше и бесеше наред.

Когато пътят на Сюлейман паша към Одрин бе отрязан след битките при Дермендере (1), Караагач (2) и Белащица в началото на януари 1878-а, разгроменият аскер се юрна презглава през Бяла черква и Станимака и където и да минеше, палеше и съсипваше…

Добре, че като стигнеха Хвойна, ордите бягаха все нагоре по коритото на Голяма ряка, та нарядко се случваше някой да мине през селото, макар че и тия,  дето се отбиха, сториха не една и две поразии.

Стана тъй, че не кой да е, а баш страшилището от Клисура се изтъпани един ден на мегдана…

Откъде довтаса и накъде вървеше, никога не се разбра, но стана ачик-ачик, че Тосун бей бягаше. Беше сам - нито башибозук имаше с него, нито някой близък. И да си кажем правичката, не бе чак такъв курназлия, какъвто беше по време на априлския бозгунлук…

Иноверците обаче ги нямаше да му се поклонят доземи и да посрещнат по царски, щото се изпокриха в Михальовата дупка, щом се чу, че сотните (3) на генерал Черевин са тръгнали от Станимака насам, а пред тях се движат разбитите орди на Сюлейман паша.

Дали бе случайност, че баш тогава Дели Васил отиде да срещне русите оттатък Ветърне, само Господ знае, но какъвто беше вироглав, сигурно щеше да му види сметката още когато онзи стъпи в Бяртина.

Да, ама въпреки туй Тосун бей нямаше късмет…

Не е за вярване, но се намери друг хесапчия (4) от селото, заради който палачът и досега се преобръща в гроба си…

Беят дойде с охранен червен ат на Сотироската вода, върза го за коритото хем да се напие, хем и да се поотмори. Макар че рипна чевръсто, носът му бе провесен, а изнуреното му лице - хептен посърнало.

Погледна към издутите кожени дисаги, които бе турил на коня, поколеба се малко, сетне се запъти към кафенето, което мигом се опразни, щом той влезе.

Кръстоса се край една софра, запали чибука и нареди на изгубилия ума и дума кафеджия:

- Алатурка! - а когато подир малко сайбията му донесе филджана с треперещи ръце, беят го изсърба шумно, сетне рече: - Ока вино за из път!

Макар че никога не даваше вино на мющерията си, българинът тутакси отърча в избата и му наля от своето.

- Буйрум (5)! - плахо му подаде стъкленицата той.

Деребеят я взе и без въобще да плати, излезе от кафенето и тръгна към коня си, а нашенецът тутакси пусна кепенците и залости здраво вратника, сетне се закръсти невярващ, че главата му не падна…

Когато беят наближи мегдана и видя, че едната торба на дисагите бе увиснала, а другата липсваше, озверя. И как няма да озверее, когато някой беше свил половината му имане…

Затуй извади два сребърни пищова от силяха и се разгърмя, сетне тръгна от къща в къща, че на мегдана нямаше кьорав челяк.

Да, но щом се обърна и видя насреща в Белянце казаците на Черевин, които чули пукотевицата, вече се поклащаха в тръс…

И на деребея не му остана нищо друго освен да прибере барабанлиите и да си плюе на петите.

- Ваш’та мама, гяурска - просъска едва чуто той, сетне взе торбата, дето му остана, и се метна на коня, подир което запрепуска накъм Равнища, като редеше какви ли не псувни.

Беше 15 януари 1878-а. Денят, в който бе натирена петвековната робия от пазвите на Радюва планина…

Какво стана на мегдана се разшумя по сокаците още същия ден, когато в селото влязоха русите, но кой го стори, само апашът си знае…

Затуй и досега всеки си натъкмява тая история както си иска.

Сетне се разчу, че беят бил заровил другата си торба някъде край Павелско, погнат от казаците, които прати подире му генерал Черевин.

Че спаси кожата си той, спаси я, ала всичкото му злато си остана тук.

Насетне се изредиха какви ли не иманяри, ала Тосун бейовото имане все още си лежи недокоснато…

—————

(1) Дермендере - Първенец

(2) Караагач - Брестник

(3) сотня (рус.)  - руско военно подразделение от 19 век

(4) хесапчия - човек, който прави хесап (сметка, равносметка)

(5) буйрум (тур.) - заповядай