„БЛЯНОВЕ КРАЙ АКРОПОЛА” ОТ ДИМИТЪР ШИШМАНОВ
„Блянове край Акропола” от Димитър Шишманов. Издателство Ив. Куюмджиев, София, 1938 г.
Новата книга на известния наш писател и драматург Димитър Шишманов носи ония качества на неговото творчество, които го издигат и определят в нашата литература като писател с фин и културен поглед над съвременността и дълбок изразител на човешката трагедия с няколко удара на словото.
Шишманов е писател, който блести със силата на своята поетична мисъл, изразена винаги стегнато и без излишни описателни замашки. У него мисъл и чувство, култура и вдъхновение тъй духовно са пропити, че винаги чувствате богатата културна личност на писателя зад стихийността на една изящна и тънка емоционалност.
И новата му книга „Блянове край Акропола” носи тия отличителни черти на Шишмановото творчество.
Отдал се на дипломатическа дейност, Шишманов не забравя връзките си с българската литература и днес ни поднася своите „Блянове край Акропола”.
От няколко години Шишманов е пълномощен министър на България в Атина, а последната му книга е плод на поетически съзерцания и размисли сред забравен и отминал древен свят - светът на антична Атина, въплътен днес само в каменни постройки и мраморни колони и скулптури.
А който познава живота на древна Гърция и съвременната столица на нова Гърция, той лесно и хубаво ще проникне в поетическия замисъл на нашия писател.
Да съчетае минало с настояще, да види миналия живот през сегашния и сегашния през старинния дух на античния еладски човек, отразен при това през очите и опита на вечния човек, на вечния скитник на Ахасфера, ето бляскавата идея на Шишманова, въпкътена в неговата книга „Блянове край Акропола”.
Тия размисли на нашия поет-писател не са само резултат на една щастлива проникновеност в древния светоглед на атинския човек, но те са оросени от тежката мисъл и опит на един човек, който години наред набира впечатления, мисли и наблюдения, за да ги отлее в стройни картини и редове в последната си книга.
Тя е натрупан житейски опит, познат чрез бавния вървеж на изминати години и сетнина на едно чувство за вечното и красивото в човешкия живот, на неизменния кръговрат в живота на човека и природата.
Шишманов прави изумително верни култур-исторични констатации, както за нравите на древните народи и техните поети и художници, така и за наивния светоглед на ония люде, които вярват в магии и чудеса, като първите обитатели на нашата земя.
Има мисли в тая книга на Шишманова и от култур-естетично значение, дадени, обаче, в тъй хубави поетически образи! Те правят книгата на Шишманова още по-ценна и скъпа за българската литература.
И въпреки тая привидна историчност на „Блянове край Акропола” тя е книга, която засяга и бодливите въпроси на нашата съвременност.
Шишмановата книга се отличава с хубав български език и прекрасен стил, които дават на книгата едно поетично очарование.
А великолепните картини и чудните пейзажи на древна и съвременна Атина говорят за едно богато и вдъхновено въображение на писателя.
И с право българската литература има да очаква от Шишманова нови произведения, необходими както за укрепването на родната книжнина, така и за издигането на българската култура изобщо.
——————————
сп. „Завети”, г. 5. кн. 1, 1938 г.
