СЕЗОНИ

Иван Дочев

СЕЗОНИ

Ще дойдат много пролети с възторзи
и много още дрянът ще цъфти.
И всеки път, в градината ми, розите
ще спомнят един май неповторим.

След дневните ухания все още
ще идват, като сянка на деня,
дълбоките и топли летни нощи,
заслушани във свойта тишина.

И в тъжни и студени дни ще мята
дъждът стихии в моите стъкла.
По улиците ще бушува вятърът
и ще разнася есенна печал.

Сред заснежени зими ще минава
цял низ от сенки и от светлини.
Но все по-малко, малко ще ме радват
със блясъка си празничните дни.

Така, в „затворената крива”, бавно
един живот ще гасне без протест,
тъй както тихо бе дошъл, без вест,
по силата на някаква случайност.


ПЕЙЗАЖ

В ливадите рано пристигат косачи,
все млади, напети мъже
и с техните едри тела в полуздрача
просторът се сякаш люлей.

Изгрее ли слънцето, блясват в нозете им
светкавици - остри коси.
Поляга, под техния блясък кометен,
послушно зелената шир.