ИЗРОД
Ей за тоя злосторник вече съм ти разправял, но реших да ти кажа всичко за него, щото и петстотин години нарочно да го дириш, баш такъв проклетник едва ли ще срещнеш някъде. Няма да повярваш, но даже и най-старите люде в Павелско не помнеха да е сторил някому хаир… И остави раята, той и на турците басма не цепеше…
От главата до петите беше истински ага, но зад гърба всички му викаха Кара Амин, наместо Амин ага. Вярно е, че кожата му бе малко поокадена, ама не тя стана причина за прякора, а неговия нрав. За разлика от стария ага, който бе благ и си имаше приказката с християните, тоя синковец все едно се пръкна от звяр. И додето баща му бе жив, не смееше да си разпасва пояса, но не мина и година, откакто се пресели при Аллах, и разбойникът взе да си показва рогата. А те излязоха по-големи и от на дявол…
Първата поразия, дето стори, бе, че една вечер през 1834-а драсна огнивото на къщата на Бялиолу… Цялото село се събра да помага, ама нищо не можа да направи - къщата изгоря до основи… А беше голяма, чорбаджийска. За какво точно я запали злодеят, тъй и не се разбра.
Месец подир тоя случай чорбаджи Марко ходи в Стамбул и донесе ферман от падишаха, за да може и раята да вдигне молитвен дом. И понеже в тапията пишеше черно на бяло, че ако не стане за четирийсет дена, храмът ще се обърне на джамия, нямаше време да се вадят нови камъни. Та дюлгерите го захванаха с опушените от пепелището на Бялиолу, а го довършиха с дуварниците на дядо Златан. И двете къщи бяха на стотина крачки от градината, която дядо Марко дари за храм. В уречения от султана ден черквата се вдигна и освен че загледа джамията отвисоко, взе да се вижда чак от Бяла черква…
Заради туй мюсюлманите се докачиха дотам, че Марко им стана най-големият душманин в селото и не само го одумваха, ами взеха и да му пакостят…
Най-първо го смляха от бой, та лежа сума време в сурови овчи кожи, подир което Кара Амин му запали бичкията в Бигова дупка, щото била бичела материал за иконостаса. Накрая му стреляха, когато вършееше ечемика на Голяма межда, но негодникът не го уцели. Чак тогава ктиторът не се двоуми повече и се махна от Павелско…
Ама да не мислиш, че турците мирясаха? Агата подкокороса някакви хаймани от Турската махала да се качат през нощта на недовършената камбанария и оттам да пуснат камбаната… Не можа да се счупи, но се пукна, та насетне ехтеше някак прегракнало и тихо. Добре че подир време мина Хайредин паша и направи небивал хаир на християните, като остави на черквата кесия жълтици. С тях се оправи не само камбанарията, а се претопи камбаната и се отля наново, та след туй взеха да я чуват чак в Орехово.
Сетне Кара Амин накара пандура (1) ей тъй без нищо да набие Златил Кайбицки - водил харчовете на черковния градеж - макар да знаеше, че стражарят бе сестринско дете на касиера. И завалията - какво да прави - замахваше по вуйчо си и плачеше, замахваше и плачеше… А онзи седеше отстрани и се кикотеше… След тая небивала гавра момъкът хвана гората и все едно вдън земя потъна.
Тая случка стигна до Хасан ага Тъмрашлията и начаса викна Кара Амина. Какво му каза нахийският управител само двамата си знаят, но насетне злодеят поомекна малко. Затуй християните пуснаха хабер на Марко да се прибере. И през пролетта на 1839-а той се върна.
Ама по-хубаво да не беше се връщал…
Отпървом никой не го бараше и завърналият се поотпусна. Изора си нивите, сетне ги зася, подир което взе да се грижи за тях. Всичко вървеше добре, додето Кара Амин не отброи купчина пари на дряновската Панта - един катил, който през живота си друго освен трупове не остави подире си. И с двама ортака взе да дебне Марка… Като слухтя обаче напусто неделя-две, заръча на един сакат от Турската махала да му пусне хабер, когато чорбаджията тръгне из къра. И Топалът не го бави много…
Един слънчев септемврийски ден чорбаджията спазари пет-шест жетварки и заедно с жена си Велика отидоха горе на голямата нива в Пърхово, наполовина засята с ръж, наполовина с ечемик. Жените надянаха паламарките (2) и хванаха сърповете. Като видя първите снопи, натежали от жито, Марковата душа се отприщи и любимата му песен „Руса е жътва жънала” се ширна над букака…
Подир нея жетварките захванаха един след друг омайните си напеви и слънцето неусетно преполови пътя си. По някое време сайбията вдигна нагоре очи и рече на жените:
- Да ида да наточа прясна водица, та да лапнем - сетне нарами два бъкела и тръгна към близкия соват (3), който се криеше зад тумба дървета недалеч от нивата.
Жетварките още си пееха, когато откъм извора проехтя изстрел, последван от втори, сетне трети… Велика рипна като обезумяла и се завтече с все сила натам. Когато подир малко стигна до коритата, тя чу шум от бягащи люде, но никого не скитаса, сетне съгледа съсеченото тяло на Марка…
- Кучата крастави, достраша ви да не стане, та му отрязахте и главата, а? - викна подире им тя, после подви нозе и горчиво зави…
Насетне някой кръсти мястото Марковия соват, а години подир туй признателните християни му дигнаха и паметник.
Тая невиждана касапница потресе всички люде, даже и друговерците бяха сащисани. А един от тях - Абдула Алил - който си имаше достлука с българите, каза смаян тогава:
- Бива жестокост, бива, ама чак дотолкоз…
Кара Амин тогава си затрая, щото Тъмрашлията пак му бе набивал чемберите, ама след някоя и друга година собственоръчно му запали кошарата на Блюда посред нощ…
Добре че по това време синът на козаря бил по нужда отвън, та като видял първите пламъци, веднага събудил баща си и извел до една козите невредими. Юнак момче!
Какво казваш? Не можа ли да се намери някой да свети маслото на Кара Амина? Опитаха не един и двама, но деребеят навсякъде ходеше с гавазите си, та не им падна сгода. Веднъж обаче някакъв нашенец го издебнал сам и такъв лобут му теглил, че турчинът цял месец не се показа на мегдана…
Ама кой беше делията, не стана ясно тогава. Подир това добро дело българите понадигнаха мъничко глави, но гледаха да не хортуват ачик-ачик, а само на четири очи:
- Пада му се на изедника! - викаха през зъби те, сетне добавяха: - Можеше и друго да го сполети…
И как да хортуват открито, когато подир смъртта на Хасан ага синът на Тъмрашлията го тури мухтарин на селото. Макар че да си кажем право, и когато друг държеше в пояса си селския печат, пак Кара Амин колеше и бесеше…
Че бе най-големият душманин на християните - дума да няма, ама едно нещо даже и те не можеше да му отрекат - не беше ахмак.
Как подлъга Ахмед ага да го направи мухтарин, негова си работа, но като отиде в старата община, си избра съвет на старейшините - все почтени турци и селския даскал. Ама да не мислиш, че нещо хубаво се случи насетне? И как да се случи, когато ааз?те (4) му бяха за парлама…
Каквото си наумеше Кара Амин, това ставаше. И всичко си продължи по старому…
Вярно е, че предишният мухтарин наковлади и прати баба Микиния син на каторга в Анадола. Подир година обаче оттам писаха до Кара Амина дали да го пуснат, а тоя урсуз взе, че го изкара баш душманина в царщината. И затуй Момчил се върна в селото грохнал и болен двайсет и четири лазарника по-сетне, а грехът му беше, че се загали с красивата Емел…
Всеки виждаше, че между павелския мухтарин и Ахмед ага достлукът е на коляно, ама първенецът на нахията нарочно си затваряше очите за зулумите му, щото през два-три месеца подлизуркото натоварваше трите си коня с дарове и му ги провождаше в Тъмраш.
Както се очакваше, когато Кара Амин изпъди без да има за какво кабзамалина си и захвана да върши работата му, Ахмед ага не само че гък не му рече, ами след година-две го направи байрактар на бирниците в Ропката. Скоро след това той изостави кметуването, а и за какво ли му беше, когато и без него държеше селото в покорство, а кярът си е кяр….
Келепирджията най-много обичаше когато дойде време да наема зърното или както вкупом го кръстиха Кара Аминово време, щото беше по-лошо и от вълче. Че как няма да е по-лошо, когато вълкът тръшне овца-две и се спре, а тоя спиране нямаше…
Качи шиника и паланцата (5) на коня, подир което се метне на седлото, сетне му подадат дряновицата и тръгне из нивите да прави проби за берекет. Изброи снопите, почне да слага в шиника с някакво зърно, ама не пълни до ръба, както викаше закона, а с голям куп. Затуй като го тури сетне на паланцата, вместо седем оки тя покаже десет. Какъв берекет, какво нещо! Цели три оки крадеше само от един шиник! А десятъкът си е отделно… И като пресметне накрая общо колко зърно ондалък (6) трябва да дадеш от нивата, разбираш, че ти е съдрал кожата без да усетиш… А още не сте минали през другите имоти…
Та начесто, когато Кара Амин вземеше да пълни шиника както той си знаеше, колкото и кротки да бяха людете по време на робията, повечето се опитваха да му кажат човешки, че им взима залъка от устата. Ама да не мислиш, че уродът носеше дряновицата само да тегли с паланцата? Замлати ли те с нея, ще те остави чак като спреш да мърдаш. Колко мъже насини тогава, един Господ знае!
Една заран по харманено време бирникът почна да наема зърното в Малево. През целия ден ходи къде ли не, разплака не един и двама малевци, а надвечер се озова на Груйоската нива.
- Хош гелдин, Амин ага! - посрещна го повече от топло Ангел, макар че го изби студена пот.
Кара Амин даже не го погледна, огледа нивата, сетне свали шиника и взе да слага зърно от купчината на хармана.
- Аго Амине, дай да пълним както вика султана, пък колкото излезе десятъкът - толкова - предложи му сайбията, когато видя, че онзи захвана през просото.
- Абе, гяурино, ти ли ще ми кажеш какво вика султана, бе? - изкрещя бирникът, а малките му очички тъй засвяткаха и изскочиха навън, че аха да паднат в нозете му.
- Не се ядосвай… - опита се да го омилостиви българинът, но извергът вече бе взел дряновицата и го заудря където свари…
Завалията падна на земята и рече да се прикрие с ръце, а Кара Амин колкото повече налагаше, толкова по-жесток ставаше.
- Ще ти дам на тебе един султан! - викаше през зъби той и тъй го замлати, че по едно време Илия спря да пази главата си…
И сигурно щеше да го довърши, ако бременната му невеста не се бе спуснала да го брани.
- Чакай, аго Амине, ще го затриеш! - изписка тя и хвана побойника през ръцете.
Вярно е, че жената изяде три-четири дряновици, ала отбрани Ангел - онзи повече не го пипна. Сетне - все едно че нищо не е станало - бирникът си довърши наемането, метна се на коня и запраши към Павелско, а невестата взе да се припява край осакатената снага на мъжа си…
Когато подир малко нивата се напълни с люде, пребитият още си беше в несвяст, но вече бе почнал да охка, а додето го пренесат върху една черга до тях, нещастникът отвори очи…
Той отвори очи, но цялата му снага бе рана до рана. Нито можеше да легне, нито да седне… Затуй като се допитаха до стари хора, го заровиха до шията в купището гюбре в градината. Един месец невестата му все до него беше, хранеше го, измет му правеше, додето накрая Ангел се върна от оня свят.
Но да не мислиш, че малевци оставиха тоя бой ей тъй. Бяха разтропани люде и веднага след случката отидоха да се жалват при току-що назначения владика на Пловдив Панарет (7). Той ги изслушал внимателно и им рекъл:
- Вървете си с добро, чада мои, ще се опитам да ви помогна - подир което отишъл право при пашата.
Какво са си хортували, те си знаят, но не мина и неделя време и се разбра, че наемането на зърното открай докрай е отменено, а Кара Амин е уволнен като кабзамалин…
Че беше уволнен - беше, ама негодникът тъй бе хакнал невестата на Ангел, че тя пометна…
Насетне цели единайсет години двамата нямаха деца… Добре че накрая Господ се смили и през 1883-а се сдобиха с Ангел, а след него и с другите рожби. Що е кръстен тъй ли? Преди да се роди, имаха дете, което живя три дена… А поверието казва, че за да не умират децата ти, следващото трябва да се кръсти на един от родителите.
Подир уволнението си Кара Амин се поусмири за три-четири години, та всички си рекоха, че е отучил табиетите си. Да, ама дойде априлската размирица и онзи хукна да лее кръв първо в Перущица, а сетне и в Батак. Колко души затри, никому не откри, но се върна с много злато и коприна, както сам се хвалеше наляво и надясно.
На следващата година русите минаха Дунава и погнаха турците. На тяхна страна се биха и две местни момчета - Илия Топчев и Иван Тодоров. Бяха свестни и смели, но не сколасаха да дойдат в Павелско с опълченските си дрехи. Да знаеш само колко люде искаха да видят как Кара Амин ще напълни шалварите насред мегдана…
За жалост тая радост никога не ги споходи, щото павелските юнаци не доживяха свободата. Единият си остави кокалите горе на Шипка, а другият падна при втория бой за Стара Загора… Бог да ги прости!
На четвърти и пети януари 1878-а при селата Караагач (8) и Белащица генерал Гурко направи на пух и прах армията на Сюлейман паша, подир което отиде и превзе Одрин, а остатъците от аскера на пашата се юрнаха да бягат отгоре през Бяла черква и отдолу по дефилето на Голяма ряка.
Тогава стана страшно за българите, че тая сган грабеше, палеше, опустошаваше…
Като видяха какво става, павелци се юрнаха да се крият. Само в Михалювата пещура на У?леш имаше над петдесет люлки… Стори му сметка колко люде са били в дупката? Бяртенци пък избягаха на Бранището, а в Павелско останаха само чалмалии.
След ден-два се разбра, че по дирите на аскера иде Казашката бригада на генерал Черевин, та всичко живо се върна в селото. Ордите вече бяха отминали, но подир тях вървяха по-заможни турци, натоварили конете с каквото могат да вземат.
Три-четири дена преди да дойдат казаците, през селото мина и главорезът на Клисура Тосун бей. Види се, че с Кара Амин се знаеха отнапред, щото като си казаха приказка-две, нашият деребей натовари конете си и драсна с него. С бея избяга още един нашенец - подофицерът Кара Сюлейман, за който ще стане дума в една друга история.
Когато агата си плю на петите, на всички люде в селото им докривя и си рекоха:
- Язък!
Че как няма да им докривее, когато онзи плати за всичките си зверства само с един кютек…
Казаците освободиха Павелско на 15 януари по обед и от дума на дума един от тях рипна до Турската махала и запали къщата на Кара Амин…
- На колко души чергата запали изедникът, пък си отиде по живо и здраво - клатеха недоволно глави селяните, но какво ли можеха друго да направят.
След няколко месеца начело на четири хилядна банда башибозуци и местни мюсюлмани в планината дойде един офицер от разбитата Сюлейманова армия - на който Санстефанският договор бе като шушка в окото - та гледаше хем да ни орезили пред света, хем уж без чужда намеса да заграби от българската земя (9). Кой беше тоя хитрец ли? Хидает паша. И беше дошъл да търси под вола теле… И го намери! Знаеш ли какъв пердах яде на Червен?, дето барабар с руския отряд проляха кръв и люде от Ропката, между тях и шейсет павелци.
И при душманите имаше челяк от Павелско. Не, не бе Кара Амин. Другият беглец, който тръгна с Тосун бей. Кара Сюлейман… Даже беше главатар на една от трите шайки, които обградиха на двайсети май селото. Подир боя обаче не знаеше кой е…
Насетне русите и четата на Капитан Петко тъй разпердушиниха и другите шайки на Хидает паша, че той никога повече не си и помисли да напада и краде от майка Родопа.
Като му знаеха табиетите, много люде се питаха насетне къде ли се дяна Кара Амин, та не бе в сганта на пашата…
Не мина месец подир метежа и най-неочаквано в селото се прибра пандуринът, когото преди години агата накара да бие вуйчо си. Сетне се разчу, че като опънал две-три павурчета в кръчмата на Гърка, рекъл на всеослушание:
- На времето насиних снагата на Кара Амина, а преди бунта му я напълних с олово…
————————
(1) пандурин (от гр.) - българин стражар в турско време
(2) паламарка (от гр.) - дървена ръкавица с кука за жънене
(3) соват (диал.) - извор с дървени корита за пиене на добитък
(4) ааз? (тур..ар.) - член на съвет, комисия, управление и др.
(5) пал?нца (ит.-тур.) - теглилка с едно блюдо, кантар
(6) ондалък (тур.) - вид данък върху земеделска продукция, десятък
(7) Панарет е назначен през 1872 г. от ново-учредената Българска екзархия, която е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
(8) Караагач - Брестник, Пловдивско
(9) Целта на неуспешния метеж на Хидает паша (известен и като Сенклер) е присъединяване на отделни родопски села от Източна Румелия към Турция, границата с която е на Рожен.
