Георги Н. Николов

Българската есеистика като литературен жанр има своите корени и традиции. В по-ново време бих споменал имената на Асен Златаров, Ефрем Карамфилов, Боян Болгар, Стефан Продев, Благовеста Касабова, Николай Хайтов, Георги Марков. Лиляна Стефанова…

А наскоро от печат излезе „Аз-ът, ер малък и безгласната буква”, изд. „Либра Скорп”, Бургас, 2021 г. Тя е дело на Наталия Недялкова с творчески псевдоним Прогресива Геометрикус, известна на читателите и като доказала се талантлива поетеса и преводач.

По повод сборника си в свое интервю тя споделя: „Аз-ът несъмнено, това сме ние и нашите позиции в живота, в обществото и всичките ни прояви в това взаимно съществуване. Всъщност книгата е малко по-особена, това не е стихосбирка, това е моят първи опит в прозата. Тя хем е метафизична, хем езикът на метафизиката е пресъздаден с думи елементарни, само че които в действителност крият доста дълбочинни семантични пластове”.

В сборника аз-ът е съвременната Личност, интерпретирана в съществуването си чрез перото на Наталия. Същата тази личност, която е главен съзидател на общественото развитие и едновременно се самоизолира във философските дълбини на времето.

Централна негова задача е да опознае сам себе си сред останалите съвременници - водачи в различните ракурси на гражданската пирамида, или безгласни звуци, сгушени в биологичната си същност, без големи амбиции и мечти за бъдещото време.

И е вярно твърдението на авторката, че за някои животът е като храм, или библиотека, в която избираме летописа на собствената ни индивидуална същност.

Защото човекът е именно индивид, който се сраства с околните под календара на годините, или си остава самотен. Някои са благословени да водят себеподобните си от азбуката на ориста напред и нагоре.

Другите остават безименни в сивата тълпа и единственото, което могат да правят, е да следват водача си, или да останат встрани от коловоза на развитието, някъде в предречената битност.

„Хубаво е да бъдеш книга - отбелязва Прогресива Геометрикус - написана от мъдър автор и прочетена, и препрочитана от интелигентен читател, който успява не само да прочете между редовете, а и да продължи повествованието, дори и като сложи след точката му още две, та да го превърне в многоточие и да направи финала отворен”.

В есеистичната проза на книгата с пълни гърди диша живият живот с корен в миналото с неговите поуки, с прозренията и посланията на съвремието и с доброжелателното гадателство за утрешния ден, когато ще вдигнем завесата пред нещо ново.

Това се отнася както за благословения демиург, така и за т.н. в литературата „малък човек”. Защото всички ние сме плод на Създателя и изповядваме вярата, че животът такъв, какъвто сме създали и такъв, какъвто искаме да бъде, е дело единствено на неговата воля.

А аз-ът, ер малък и безгласната буква зидат кулата на битието, вглъбени в отредената им от провидението роля.

Част от включените в сборника есета оставят убедителното впечатление на законов кодекс за нашите дни: как да ги изживеем така, че да оставим добър спомен след себе си. Други, в краткостта на поднесената ни форма са морални изводи, които не можем и не трябва да отминаваме равнодушно.

Защото, както е в „Избор”, нравствените скрижали, вплетени в същността ни на тленна плът и безсмъртна мисъл, владеят индивида с пълна сила: „Всеки сам си решава какво ще остави на Пътя след себе си: Въглероден отпечатък. Светла диря. Стихотворна стъпка.”

Есеистичната проза на Наталия Недялкова моделира пред нас автор с неспокойна и пространна мисъл, която обхожда със силата на разума и видното в делника, и неговата привидно скрита, завоалирана същност.

И дава да се разбере, че азбуката на будната материя контактува с необятната вселена. Черпи от нея сили и продължава напред в апогея, който й е орисан. Един нов свят, за който все още можем само да мечтаем и който един ден все пак ще стане мечтаната реалност, а засега пулсира главно чрез фибрите на съзнанието, оприличена от авторката на кутия за рисуване.

И на свободна воля кой път да поеме всеки от нас, за да осмисли престоя си на материалната Земя в сферата на доброто, или на негативизма; на хуманността и равнозначното съществуване на людете, поставени в различни условия и пак така различни кръстопътища, за да се превърнат от безгласни букви в мислещи творения. Създаващи на свой ред красота в магическата страна на съществуващата реалност…

За есеистичната проза на Наталия - Прогресива Геометрикус, може да се говори много. Но книгата е предназначена не толкова за публичен коментар, колкото за вътрешно осмисляне от страна на читателите.

Всички ние сме част от обществената и емоционална стълбица на гражданската пирамида и имаме свои опити да разберем процесите около нас. Да ги загърбим, или насочим в правилната за нас и околните посока. С разбиране и смирение, ако някой друг ни изпревари.

С поглед към Твореца, а не към собствената си личност в мечтана роля за номер едно в живота сред другите човеци. Знайно е, че и аз-ът, и ер малък, и безгласната буква, са членове на едно семейство: това на интелектуалната генеалогия.

И произлизаме от едно и също родово дърво, всеки с хералдиката си и с уникалността си. И най-важното е след като се родим водачи, или обикновени изпълнители на нечия воля, да изпълним посланията, които носи съзнателно, или не, преди да се разтворим в небитието.

За целта е потребно да се научим да мислим; да разбираме хората около нас и да се стремим към трудно достижимото равенство.

Мисля, че това е основната идея, с която е създадена есеистичната проза на Наталия, която си заслужава да разгърнем не един и два пъти…