интервю на Георги Н. Николов с Роза Боянова -
председател на Бургаската литературна общност

- Роза, ти си отдавна утвърдена поетеса в националния духовен регистър на България. Как преценяваш нивото на съвременната ни литература? Кое е водещото в нейния облик и кое все още я прави „традиционна” във времето на 21-ви век?

- Опитвам се да отговоря на този въпрос в стихове за самата поезия. Но това не се харесва на всеки.

Съдбовност й липсва на съвременната литература. Изглежда измислена, натъкмена, подражателна, звучи еднакво, опитва се да отговори на търсенията и очакванията, не следва свой независим път.

Нивото на съвременната ни литература няма как да бъде измерено, поради фрагментирането на оценките, наградите и постиженията. Всяко от големите сдружения - Съюз на българските писатели и Сдружение български писатели прави своите годишни прегледи и оценява само своите членове. Градовете, в които се провеждат подобни прегледи - също. Твърде малко книжни литературни издания публикуват литературно-критически рецензии и така поощряват определен кръг свои сътрудници. Във Фейсбук се публикува безразборно всичко. Електронните издания по-скоро великодушно представят написаното, не изследват, не оценяват.

Конкурсите също следват критериите на точно избрано жури, което в известен смисъл предвещава победителите. Ако се случи нещо непредвидено - следва уволнение на журито и назначаване на по-удобно. Все пак донякъде широките номинации маркират имена и предпочитани стилове.

И ако егото е равно на характер, то е нужно. Но има и други литературни светове. Колкото повече от тях познаваш, толкова по-трудно е да даваш оценки.

Литературната критика, доколкото въобще съществува днес, е също фрагментарна, по-често представителна, пожелателна, написана някак по лични симпатии, плод е на  контакти и литературни приятелства. Цялостен поглед на литературни експерти би бил най-удачен. Вероятно имаме нужда от национални форуми на независими оценители или международни писателски срещи.

Иначе на теория знаем, че без литературна критика литературният процес просто не е завършен. Като добавим и все по-тесния кръг читатели (на поезия, например) и книгоразпространението, което обслужва определени издателства и няма по-широки амбиции да работи с авторите… разбираме, че литературната критика трябва да се върне на горещия си стол и да отговори на този въпрос.

- Ти си и председател на Бургаската  писателска общност. Какво място заема тя в споменатото културно поле на страната ни?

- Бургаска писателска общност е оазис. Създадена във време, в което най-важно бе да се стимулира индивидуалност (уникалност) и различност, да се следва единствено егото в най-тревожните му посоки; когато разделението, което започна в началото на нашата демокрация бе поощрявано и бе присъщо на всички и във всички посоки. Тогава в Бургас се учреди писателска общност. Един доброволен акт на 60 писатели, които до момента бяха разделени в 7 дружества и литературни клубове, но пожелаха да се обединят. Този акт бе подкрепен от Общинска администрация в Бургас и лично от кмета г-н Димитър Николов и бе възнаграден щедро - литературните творци получиха свой Дом на писателя в центъра на града, Кафе с автограф и красив двор за четения и литературни празници на открито. Общината отпусна и годишна субсидия на Сдружение БПО, поощрявайки и подпомагайки богатите литературни традиции на града - Есенни литературни празници през месец октомври, които се провеждат всяка година от 1997 г. насам, Преглед на литературната продукция и връчване на годишните награди на Община Бургас - плакети „Христо Фотев”, „Пегас” и „Петко Росен” (традиция от 1990 г.), Националната награда за цялостно творчество „Златен Пегас” (от 1994 г.), Национален конкурс за поезия „Христо Фотев” (от 2008 г.). И още: Отбелязване на Световния ден на поезията в Бургас, Часът на поета на о. Св. Анастасия; БПО е партньор на читалище „Любен Каравелов 1940″ в организирането на Фестивал на славянските творци „Свято слово” (от 2007 г.) и др.

- Работата ти с децата, с издадените над 40 книги с техни творби, е феноменална. Какво ти дава досега с техния „шарен” свят и разбира се - в ръководеното от теб студио „Литературни игри с деца или Л`ар педагожик” .

- Отдавна не броя книгите с детско творчество и авторските издания на моите млади приятели, с които сме били дълги години в литературното студио, а сега приятелствата ни продължават в съвместни творчески проекти, независимо, че някои от тях живеят и учат в чужбина.

Работата с децата осмисли живота ми още от времето на 80-те години, когато с моя съавтор Красимир Кунчев трябваше да се борим с опоненти, които твърдяха, че     детското литературно творчество не може да се учи, че писането е даденост - или го имаш или го нямаш и се гордееха, че тях никой не ги е учил.

Децата с творчеството си доказаха, че не само може да се изучават етапите на творческия процес, но и че самите деца могат да обогатяват и допълват разнообразни литературни форми. Едно от техните открития е: как се създават гатанки, как се пишат страшни приспивни песнички (виж. „Литературни игри с децата или Л`ар педагожик”, издателство „Либра Скорп”, Бургас, 2005).

Литературно  студио „Митични птици” беше създадено през 1993 г. към читалище „Любен Каравелов 1940″ в Бургас и през него са преминали стотина деца, които дори да изберат друг път в житейското си развитие, винаги ще носят творческото начало и ще го развиват и прилагат в различни области на живота. Те са моите най-истински приятели днес, мои редактори, съавтори, близки хора. За някои от тях литературата е съдба. И това оправдава всички мои усилия.

- А в най-новата си книга за възрастни „АЛТ. Стиховете, които ме избраха”, споделяш: „Преговарям вълшебното, докато живея с ужасното”. Вълшебен ли е твоят поетичен свят, или е зависим от капризите на обществените веяния?

- Наистина си давам сметка понякога, че живея няколко живота едновременно - единият е литературният - това е друг свят, в който съм истинска и такава, каквато искам да бъда. В реалния живот мога да се похваля с прекрасните си деца, богатството на приятелства, с добри партньори. Има и неща, с които няма да се хваля.

А иначе вълшебното започна да ме обсебва още в детството на гара Хан Крум, край двете реки Камчия и Врана, които всеки ден пишеха името на победата („но какво можеш да победиш за един живот само?”), а под мостовете им видях как Смъртта лови пъстърви, разбрах как с живота ще ме поделят по равно и ще бъдат сити, докато аз се опитвам да  открия как приказките  да останат с мен завинаги.

Ужасното си съществува и днес между нас и не е онова симпатично чудовище от детските приказки. Свикваме с него, както свикваме да живеем с домашен любимец - змия, таралеж или куче.  И това е хуманно. Но  се случва да отминем падналия на улицата човек („тояжка, на пътя изпусната”). Е, можем и да се жертваме за друг, но само ако съдбата ни хвърли в огъня, или в бурните води на морето. Да бъдем добри изглежда доста наивно днес, да не бъдем богати - твърде глупаво. Изкуството в очите на прагматиците е безсмислено занимания. И всеки сам трябва да си намери упования, да пусне котва или да опъне платната, за да отплава надалеч.

Всичко това е АЛТ - гласът, с който разказвам своите тъжни приказки.

- В края на една година обикновено се прави равносметка - какво постигна ти през изминалата 2021?

- Годината бе пълна с творчески предизвикателства.

Поетичната ми книга „Обратна гравитация” беше издадена в издателство „Родные просторы” в Санкт-Петербург в превод на Наталия Недялкова, след спечелен конкурс на Национален фонд култура. Книгата излезе и в ИК „Макавей” в Скопие, с подкрепата на Европейска мрежа за литература и книги „Традуки”, в превод на Бранко Цветкоски.

С финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република Северна Македония в Издателство „Захарий Стоянов” София в мой превод бе издадена книгата „От същото тесто. Стихове за живота и смъртта” на Бранко Цветкоски.

Тази година издателство „Знаци” Бургас  публикува моя сборник  „ЕСКИЗИ към портрети на писатели”, който бе финансиран след конкурс от Община Бургас.

Бях съставител и на две антологии: „Свято слово.15 години Майски срещи на славянските творци” (съставители Р.Б. и Калина Тельянова), издадена в „Информа Принт”, Бургас, както и на „Поезия от третото хилядолетие - 32 съвременни български поетеси” (съставители Р.Б. и Бранко Цветкоски), „Книжевно житие”, ИК „Макавей”, Скопие, а също на сборника „Изкуство против дрогата” (номинирани и наградени творби от Десети международен литературен конкурс”), „Информа Принт”, Бургас.

- Какво най-много искаш да споделиш с читателите, а все още нямаш вътрешната сила да го направиш? И какво още искаш да напишеш като послание, което вечно ще се помни?

- Съкровеното, което искам да споделя са „онези стихове, от които въздухът изтръпва”. Поезията, която не отразява живота, нито мечтите, защото е твърде високо, съществува си някъде неназована, но съвършена и чака своя автор - да я изрече.

Посланието ми: Словото е свещено. Да върнем поезията на пиедестала ?.

- Какво ще ни пожелаеш в динамиката на днешния ден, съотнесено към неговия хаос, многоликост и апатия?

- Всеки миг е важен. Изживейте го красиво! Той ще бъде красиво настояще, вълнуващ спомен, желано бъдеще.

Всеки човек е творец. Трябва сам да научи в каква област на живота и изкуството. И да изпита творческата радост - тя е незаменима и несравнима. Сътворете си красив ден!

- А на себе си какво пожелаваш?

- Да довърша ръкописа на „Писано върху вода” и да го пусна да отплава.