Румен Стоянов

Не за женички, женуря, женурки иде тука реч. По-хубаво би било тия редовце да са възхвала на жената българска, но се отнасят до езиковия ни разред.

Подир славния, па героичен 10-ти възторжено и неозаптимо сменихме веригите с окови. Обзе ни стръв да вършим онова, което политици, управленци и тям подгъзници наричат дълбоки структурни промени, тоест слободия до шия, простотия над шия.

Всред простотията стърчат посегателства срещу граматическия женски род. Чувам, виждам същество в рокля да казва, пише: аз съм учител.

Множат се нему подобните случаи: директорка е, пък я водим директор, управителка преинакви се в управител, представителка стана представител, министърка осъмна министър, виновничка е виновник и така нататък, и така насам, мъжкият род яко изтласква женския, тя е журналист, тя е диригент.

Не знам как езиковъди биха окачествили явлението, за мен то съответства точ в точ на печално известните заменки. При тях винаги има страхотна печалба и не по-малко страхотна загуба. Преценим ли от такова гледище езиковите си заменки, трябва да признаем, че всички загуби са върху гърба на сладкия ни говор мил.

А печалба никаквичка не съзирам. Но преди да подметна оти е така, ще отбележа, че въпросните заменки може да бъдат наречени езикотравеститство. Понятието е ново и с него ще обогатим световната езиковедска понятийност, зер първица ние пускаме го в извращение, простете, обръщение, сгреших, понеже травестит несъмнено е полов извратеняк, та се неволно подведох.

Тия езикозаменки наистина са травестит(к)и: жена твърди, че не друго е, а началник. Ако продължим да разглеждаме явлението през сексологията, заменките позволяват да ги приравним и с транссексуали: жена от председателка изстъпанчва се председател.

Явлението, също като и травеститство, транссексуалност, изгря откъм залез слънце. По-точно ощастливи ни от коварний Албион, в частност от английския език. Строго погледнато вина он никаквичка няма, тя изцяло е българска, защото снобски, раболепно, чуждопоклонски наумихме, че требе да западнясваме тъй подражателски, колкото съветясвахме.

И не извадихме поука до къде стигнахме с маймунясването по Страната на изгряващия комунизъм, та да проумеем до къде ще ни отведе маймунясването по Страната на неограничените възможности.

Но да не хлътвам в геополитически умишления, достатъчни са ми езиковите. В английския три граматически рода ясно разграничими като в българския няма.

Вметка с подметка, значи вмятане с подмятане: от къде толкоз акъл у англета, че да измислят формален белег, различаващ, примерно, секретар и секретарка, ония островитяни един и същ словооблик употребяват. Вероятно затуй половината им мъже са изпедерясали, мчи то кат няма разница между туйнака и онуйнака, все тая от къв си пол.

От тук снобарята български (снобарията не ходи по гората, а по човеците) наумясаха, че щом една и съща дума е за ръководител и ръководителка, то у назека вторият облик е тоже излишен.

И майка България вместо членка на ООН, ей я на член на ООН, гаче татковината ни се зове Българ.

И прочие, и прочие низкопоклонски низвергваме слова от женски род, па бутаме на тяхно място съответки от мъжки.

Извръщам удивени взори накъмто сексологията и упоменатият похват чини ми се мъженствен, урааа, пак ще обогатим езикознанието. Да, той съответства на прословутия унисекс: жена, мъж все тая, нещо като женомъж или мъжожена.

Мен тая от вънка натрапвана хермафродитщина в българския не ми никак харесва. Но ако изразявам несъгласие, това е не ради личен вкус, зер всеки има право на предпочитание, а защото преждеречената напаст (травеститство, транссексуланост, мъженственост, хермафродитство) обеднява отечествената словесна съкровищница.

Нека го заявя преясно и отчетливо: Шекспировият език няма възможност да разграничава посредством морфологически носител съветник от съветничка, участник от участничка и в тая безизходност ще не ще използва само един облик.

Тая липса на избор, тая морфологическа, словообразуваща бедност люде, които отец Паисий проницателно е нарекъл неразумний и юроде, сметнаха, че е върхът на сладоледа и прикилимисаха (присламчиха) инородната нескопосност към отечествената езиковост, за да препотвърдят колко проникновен бил е горчивият упрек на хилендарския инок.

С борец вместо боркиня печелим единствено загуба. Явлението, предмет на тия размисли, не е никакво приравняване към иженарицаемите цивилизовани (бе как тъй хем си цивилизован, хем роболовец, роботърговец, робовладелец?), а опростачване на езика български.

Защо не смеем - от кого ни е страх? - да оповестим високогласно, че с ред показатели нашата словесност превъзхожда английската?

Защо никой не смее да съпостави, сравни възможностите на двата езика, че да проумеем по-добре изключителните наши дадености?

Мчи то на оня говор да разбереш в кое лице и число е всякой глагол, задължително е с лично местоимение да го подпреш, иначе непосилно е да проумееш дали приказва/м/е аз, ти, той, ние, вие, те.

Към това ли тласкат говора ни мил послепели снобаря, лишени от усет за дивните сгоди на българския?

Естествено, зловредни вносотии неизтребимо ще има в него, защото е невъзможно да бъде турен под бранещ стъклен похлупак, но пакостите щяха да бъдат осезаемо по-малки, ако речта ни беш/е вардена от държавно учреждение.

То съществува и се нарича Институт за български език, но главното му занимание не е защита на отечествената словесност, а ускорено ведомствено производство на трудове, предоставящо научни звания и катерене по служебната стълба.

В Библията четем “по плодовете им ще ги познаете” (Матей, 7:16). Оглеждайки през тая Христова заръка ИБЕ, виждаме, че той досежно защита на езика български плодове никаквички няма, ако ще би стипчиви, кисели: да сте видели ИБЕ да изложи официално становище как да постъпваме с прилива от навляци?

Този печален извод важи за изтласкването на думи от женски род, случаят е оставен на самотек, разумявай в ръцете на люде, които са хем национални нихилисти, хем неусетливи към езиково богатство.

Съдейки по плодовете, ИБЕ къде-къде по го вълнуват званията на членовете му и прочие вътрешни задачки, нежели развоя на говора ни мил: срещу еди-колко успешни дисертации няма ни едно-единствено официално становище в защита на българския език като цяло и в частност относно посегателства срещу негови съставки.

Няколко са проектозаконите, целящи закрила на българския език, внесени в Народното събрание, ала ни един-едничък-едночък не е представен от ИБЕ.

Та: изхождайки от Иисусовото предупреждение как да разпознаваме себеподобните, неизбежимо трябва да признаем, че за ИБЕ качеството и количеството на ведомствените десертации стои над овардването на българския език.

Изблювано просташки, на ИБЕ тая работа му е през оная му работа. Ибо подир 10-ти нашата реч съществува при обстоятелства твърде различни спроти ония на тоталитарсоциализма.

Тогава имаше крайно централизирана, силна държава, сега: крайно разградена, изключително слаба държава, почти бездържавие.

При настоящото положение ИБЕ трябва да реагира в съответствие с променената обстановка, сиреч да бъде не ведомство с тясно свои задачки, най-паче спокойно и безметежно израстване на служителите му, а да стане върховен пазител на изцяло беззащитния език наш.

В дълбокия социализъм езикознанието бе подгизнало от сковаваща и пагубна идеологизираност. Подир 10-ти вече може да говорим без недомлъвки, озъртане и ослушване къмто Големия брат, а открито, макар и безрезултатно.

На ИБЕ е поверено да стопанисва - научно - българския език. Той не е учрежденско имущество, а всенародна безценна собственост и при всяко покушение срещу й трябва да има ответни мерки.

За тридесет демократясали години какви мерки взе ИБЕ да предвардва езика наш насущний, че поне да ограничи своеволията, на които е подложен, жертва на управленско безхаберие, интернетско всевластничество и гробализъм?