Пенчо Пенчев

„ЯБЪЛКИ ПРЕЗ ЗИМАТА” е шестата книга със стихотворения на Мира Дочева. Тя е един вид сборник, в който е събрано най-доброто от първите пет книги, плюс невиждали до сега бял свят стихотворения.

В тази книга виждаме завидната зрялост на поетичния й талант, широкия й тематичен кръг, усъвършенстваната стихотворна техника, задълбочените търсения по посока на драматизма и психологическото уплътняване.

И в тази си книга Мира остава вярна на своята природа - открита, ясна и доверчива, както към превъплъщенията на живота, така и към чудото на любовта.

Стихотворенията в книгата правят впечатление с възхитителната прослава на красотата, прослава, позната на читателя от творчеството и на други поети, величали красотата като висше благо, без което е немислимо нравственото и доброто, защото, според думите на Фридрих Шелинг, то цъфти в хармонията, а извор на хармонията е красотата.

Мира е не само поет непосредствен, органичен, вдъхновен, но и вещ, изкусен, притежаващ високо самосъзнание. Колкото ударите на съдбата й са по-настойчиви, толкова тя става по-строга към себе си, а поезията й по-съвършена.

Поезията на Мира Дочева е като че ли една нова среща между света и човека, на човека, живеещ в началото на 21 век. При тази среща тя троши ключалките на затвореното духовно пространство.

Творчеството й създава хармоничното единство между отминалия „стар” и новия свят, които са съчетани в светоусещането на лирическата й героиня.

Волята й за свобода на избора не се отклонява от традиционните роли на жена, майка и съпруга ( цикълът „ПОСВЕЩЕНИЯ”).

В стихотворенията се чува викът на душата на Мира - вик за взаимност и близост, за разбиране, за любов:

Подарих ти
опашка на комета
и песен на сирена,
и къс от дъгата…
Подарих ти
душата си,
за да ти свети.

„ПОДАРЪК”

Лирическата героиня раздава своите духовни богатства, за да е светло на любовта й. Тя отхвърля неназования пряко лирически „ти”, не желае да взема нищо от него, а само моли: „ … донеси ми на птичи крила/ светлина/ и безбрежност.”

Поетесата познава синонимното богатство на българския език (завършила е „Българска филология” във ВТУ) и винаги търси и намира най-уместния синоним, който изразява най-точно и най-нюансирано поетическата мисъл, чувството и най-пълно съответства на художествената цел.

Текстовете на Мира Дочева са наситени и с много топлина, и с много доброта, и, не на последно място, с драматизъм, драматизъм,който произтича от зададените от нея въпроси и ненамерените отговори.

Всяко едно стихотворение има свой лирически глас, но те имат и нещо общо, което ги сродява - образът на лирическата героиня, жената от първите десетилетия на 21 век.

С тази си книга Мира, като че ли, се опитва да прочете отново предишните си пет книги, поднасяйки ни вече познатите неща погледнати от по-различен ракурс и съчетани с най-новите й поетични търсения.

Ние, нейните приятели и читатели, очакваме да видим на бял свят още от онова, което броди в нейната душа и не е показвано до сега, в нова, седма книга.

_________________________

Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг (на немски: Friedrich Wilhelm Joseph Schelling) е немски философ. Един от представителите на класическия немски идеализъм, заедно с Георг Хегел и Йохан Готлиб Фихте.