Стилиян Чилингиров

За тебе китка свежа аз набрах
по хълмове, по стръмни висини,
и слънцето отблизо там съзрях
над пръстена от сини планини.

За тебе китка свежа аз набрах,
за тебе - цвят от полски ширини,
и в нея лъх от тиха песен влях
и въздух чист от чисти стръмнини.

Носи я ти на свойта млада гръд,
изпълнена с копнежи и мечти
за дни по път, незнаен още път.

И нека тя ти дъха и шепти
за вечното на слънчевия кът,
та вечното да виждаш само ти.

——————————

сп. „Балкански журнал”, г. 9, бр. 2, 1922