Петър Горянски

Упоритите усилия на значителна част от съвременните белетристи да надхвърлят строго ограничените рамки на разказа, за да преминат към широката фабула на романа, не са само резултат на чисто формални търсения и предпочитания.

Обективните предпоставки, които налагат прибягването до тоя род литературна форма са налице.

Дълбоките социал-обществени трансформации и острите психологически кризи, характеризиращи действителността днес, внасят пъстро разнообразие в духовния и материален бит както на отделната личност, така и на колектива.

Последните, като обект на художествено пресъздаване, все повече се налагат на съзнанието на писателя за център на съзнанието на писателя за център на творческите му търсения и домогвания. а това цялостно обхващане на нашия живот не може да се постигне при наличността на всички ония ограничения и условности, които разказът налага сам по себе си.

Но това се дължи до голяма степен усилената продукция на значителна част от съвременните белетристи в областта на романа.

Измежду авторите, които черпят с пълни шепи материал за литературните си творби изключително от нашата действителност, за да го включат в широките рамки на романа, Ст. Чилингиров заема челно място.

Той е може би последната свежа издънка от оная генерация писатели, чиято народническа идеология дава основния белег на художествената ни литература до войните.

Строго определените идейни и естетически принципи, които характеризират напълно облика на литературното му дело, са най-добре изразени в крупните белетристични
творби на писателя, като „Шинел без погони”, „Хляб наш насущний”, „Деца на ада” и особено новоизлезлия роман „Първа жертва”.

Във всички тях проличава главният стремеж на автора: да се пресъздаде даден исторически факт от нашата действителност, с оглед на известни предварително поставени от самия него утилитарни задачи.

За тази цел той не само възкресява епохата, рисувайки нейните характерни черти, но и пречупва фактите под острия ъгъл на индивидуалното си отношение. Ето защо в неговите романи битоописателният елемент е съчетан и осмислен с известни нравствено-етични проблеми.

В „Първа жертва” Стилиян Чилингиров е разгънал духовния и материален бит на еснафството непосредствено след освобождението.

Строго определените исторически рамки, в които е включен сюжетът на романа, са значително улеснили автора при разрешението на поставените задачи. Той е моделирал детайлно епохата, подчертавайки характерните й особености.

Еснафството, което в рисувания момент изживява пълния си икономически разцвет, е дадено правдиво. Неговият ежедневен бит, със свойствената му идиличност и спокойствие, е разгънат още в първите глави на романа.

Върху фона на релефно и плътно очертаната действителност Ст. Чилингиров е проектирал образите на няколко герои, които, макар и да изхождат от една и съща социална среда, носят своите специфични особености.

Спицеринът Костаки е представител на оная незначителна част от еснафството, която, външно повлияна от гръцката култура, в основата си е запазила българския дух и традиция.

На него е противопоставен като тип Босната, в чийто характер са синтезирани основните елементи на тогавашната еснафска психика. На втори план в романа се долавят образите и на други герои, които било пряко, било косвено допълнят общата картина.

Сред тези добродушни хора, остроумни и закачливи в личните си отношения, житейската философия на които е изразена в думите: „На тоя ясния свят не трябва никой да седи с празни ръце без работа” - се налага образа на пропадналия от пиянство часовникар Илийко, олицетворяващ будната и честна обществена съвест.

Но задачата на автора не се изчерпва само с подробната обрисовка на еснафството. Той разширява обръча на събитията, за да включи в романа си и другите характерни прояви на епохата.

Постепенно за център в „Първа жертва” се налага основната идея на автора: да се даде първия произвол на нашата опартизанена още в началото си администрация. Тя е пружина, която дава началния тласък на действието в романа.

За тази цел, наред с общите констатации на факти, които авторът прави върху партизанството, разкривайки неговото разрушително въздействие, той е разнищил и индивидуалната трагедия на главната героиня, дъщеря на заслужил опълченец - първите изкупителни жертви на самозабравилия се властник.

По тоя начин писателят е избегнал теоретическите разсъждения върху сложения за разрешаване проблем, за да го изнесе единствено чрез постъпките и действията на героите.

Романът „Първа жертва” изобилства с герои и събития, така майсторски уловени и дадени от автора.

В него няма нито една излишна сцена, нито една постъпка недостатъчно мотивирана. Героите са релефно и плътно очертани със специфичната за всеки един от тях типизация.

Романът е изпъстрен с един свеж и неподправен хумор, така свойствен за манталитета на българския еснаф. Стилът е гладък, а езикът е запазил диалектния си характер.

Но наред с тези художествени предимства, романът се налага на съзнанието на читателя преди всичко с проблемите си.

Той е най-блестящата характеристика на партизанските нрави у нас, които не само разтърсиха народната психика, но и изтласкаха политическия ни живот от нормалните линии на развитие.

——————————

в. „Литературен час”, г. 7, 22.05.1935 г.