Петър Горянски

Фридрих Шилер, „Песен за камбаната”. изд. „Корали”, 1935 г.

Всяко литературно произведение е най-вече ценно в оня си вид, и на оня език и стил, на който е написано. В превод то губи значителна част от своята предметност и художествена стойност.

Това важи най-вече в областта на поезията.

Преводачът, освен че трябва да владее основно чуждия език, но е необходимо да изживее същия творчески процес, който е изживял и самият автор при създаване на произведението.

Преценен от тоя ъгъл на виждане, новият превод на „Песен за камбаната” добива особена цена.

Не е необходимо читателят да владее отлично немски език, за да открие големите художествени достойнства, които направеният от Димитър Стоевски превод на „Песен за камбаната” крие в себе си. Достатъчно е той да се сравни с останалите преводи, правени от различни автори и в различни времена, за да изпъкнат неговите предимства.

Преводачът Д. Стоевски се е вживял напълно в произведението. Той е дал един буквален превод на неговото съдържание, запазвайки напълно общия дух и основната идея. а що се отнася до стихосложението, размерът, стъпките и вътрешния ритъм са дадени точно, без ни най-малко отклонение от оригинала. Езикът е чист, гладък и, главно, художествен.

Димитър Стоевски е успял да превъзмогне редицата трудности, произтичащи от особения строеж и от оригиналната образност на поемата, като с това затвърдява окончателно името си на талантлив преводач.

Новият превод на „Песен за камбаната” е ценен влог в нашата все още бедна откъм подобни преводи художествена литература.

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 9, 13.11.1935 г.