ВЕЧЕ
превод: Иван Антонов
Казваш ми: “Вече?” -
така безнадеждно,
кратката дума звучи.
Вече - и е невъзможно
да срещна аз скъпи очи.
Вече - и отлетя младостта ни,
вече - ах, бели коси,
вече - какво ни остана
щом аз до тебе не съм,
ти до мене не си.
Ала почакай,
по-добре!…Съгласи се със мене,
че по-добре е, когато е “още”
и “засега”.
Нека от всички реки умъртвени
носи ни времето в свойта река.
То на рубежа последен
пак ще ни срещне
със скъпите нам,
но засега в онова “вече”
с теб да не гледаме.
Да, засега с тебе изкачваме
ний планина.
