КАТО В БУНКЕР
КАТО В БУНКЕР
Като в бункер отеква контурът от звуци
на празната дума,
изречена сякаш в миг
на следобедна дрямка,
като ехо от счупени грънци
всяка буква, пропита от нищо
става пясък, течащ и изтичащ,
хоризонтът прилича на гърло,
което преглъща възпалените погледи,
а въпроси задава само морето,
познай защо…
Слънцето, което днес ми напомня
мързеливо преживно говедо,
няма сламка ищах да подпали света,
ще премине полека към залез,
а дрънченето на празните приказки
ще продължи да отеква като в онзи бункер,
оцелял неслучайно
след една световна война.
В ДАЛЕЧИНАТА
Колелата на каруцата
с полепнали трева и пръст,
търкалят времето по дългата алея -
ту жълта като есенна стена рехава
от листа,
ту шарена, като пола на пролет
и дълга като шлейфа на луната.
Далечна неизвестност
разнася звън от някогашно ехо на изречени слова,
които оцветяват снеговете в бавен ритъм
и пътят се извива като струна от китара
на Сантана
и прави световете допираеми…
***
В мир да почиваш можеш
и докато си жив,
на едно килимче тясно,
като будист,
ще чакаш да узреят смокините
да ти носят житни зърна мравките,
и вода от дъжда да събираш
на дървото в хралупата.
Без да напъваш слабините си -
ще раждаш мъдри приказки,
разказвани от плъхове и маймуни.
Свари им овесена каша
и се помоли в храма им бос,
после изпей „на многая лета”,
акустиката е брилянтна
и дълго ехото
до Другия живот.
АКО
Ако поглеждаш по-често нагоре -
ще заличиш с погледа си оловносивото,
което над тебе е увиснало
и като плесен разяжда облаците,
защото в твоя поглед има толкова цветя,
колкото цветя си гледал, докато растат.
Разнасяш семето им с взора ти насам - натам,
а те поникват дори между зъбатите два камъка,
които са в схватка помежду си от години,
а никой никого не може да премести -
нито към бъдещето - нито към отминалото.
Да посадиш цветя със поглед е толкова възможно,
колкото отсреща e естествената вероятност
от прихващане на фините трептения и дръзката увереност
на точния човек.
