Благовеста Касабова

Новата стихосбирка на Иван Аяров „Тракийски напеви” е своеобразна картина на вътрешното съдържание на реалната действителност.

В нея се отразяват звуците на изпълнения с преживявания и усещания ден, тишината на нощта - звездна или тъмна, съзвучията на природата.

Стиховете на поета емоционално уплътняват и обогатяват възприятията, обагрят ги с образност и тоналност.

Търсенията му се изразяват в пространственото измерение на пейзажа, бил той родолюбив, нравствен или социален, в който пейзаж се усеща диханието на южната земя, попътните знаци, които сочат размерите на морала и родолюбието.

„Тракийски напеви” показва богатството от натрупаните през годините образност и символика, умението да се докосва до по-сложни духовни състояния, до дълбоки нравствени терзания, философски размисли. А това означава, че авторът разширява хоризонта на своето поетично присъствие в съвременната българска поезия. Разширява се в няколко посоки и интонационната изразност, която - в цялостното му творчество, е едно от забележителните му качества.

Съдържанието на „Тракийски напеви” включва три цикъла - „Баладични видения”, „Посвещения”, „Лирични настроения”, и две поеми - „Планетариум” и „Жрицата”. Цикълът „Баладични видения” в основата си е изграден върху любовта и почитта на поета към българката, която още в зората на българската държава - сурова и драматична, устоява и крепи бойците конници, вдъхва им любов и морална сила в името на бъдещето, в името на българската държавност и могъщество.

Стиховете на поета в този цикъл звучат като стародавни песенни балади, от които струи нещо магично и заклинателно и видения, обсебили съзнанието и чувствата на поета, подсилващи усещането му за принадлежност към родовите корени.

Българко, велика
мъченице, прекръствам гърдите ти,
откърмили древните аспарухови воини
и кървавото ложе благославям във времето,
обезсмъртило моя древен род.

В същността си цикълът е цялостна поема за водещата роля на българката - майка, защитница и покровителка, любима - от дълбоката древност до днес.

„Посвещенията” от втория цикъл открояват импресивното настроение - тонално и словесно, с което поетът пристъпва към пресътворяване на образите на знакови личности, търсейки точните думи, за да изрази обичта и почитта си към творци на словото и на изкуството, борци за свобода, просветители, духовни водачи, „строители” на съвременна България.

Трогателен в своята обич е поетът, но и пестелив на думи в повечето случаи, намерил е квинтесенцията на делата им и личностното присъствие във времето на всеки един от избраниците.

Ще цитирам едно кратко, но дълбоко като философия и промисъл петстишие - „Светулка”, посветено на големия българин и книжовник - днес почти забравен вече - Захарий Княжески:

Светулката - мъничка и крехка
пробива тъмнината
и в лятна нощ с фенерчето си
на изгубения пътя осветява
за да оцелее в мрака.

В третия цикъл - „Лирични настроения” поетът осветява друга страна на творческата си нагласа, на стилистиката си.

Стихотворенията тук са емоционално натоварени и отразяват моментното преживяване и усещане на автора, наситени са с асоциативни видения и са белег на органичната връзка на поета със света, с времето - минало и сегашно, и най-вече минало, защото Иван Аяров е съдбовно свързан с историята на многострадалната ни родина, на родния си град и човечеството, с болката, която не притихва в живота на Отечеството ни.

Ще цитирам едно от най-знаковите, в този ред на мисли, стихотворение, озаглавено „Елегия”:

Дойдох да те разбудя сине,
Тръбачите тръбят за Сбор.
Не чуваш ли, тръбачите тръбят,
героите извикват на проверка,
а тебе от години все те няма, сине.
След теб враждуващите си простиха,
прегърнати развяха нов байрак.
Стани и виж - тръбачите по-силно затръбиха, сине,
героите извикват на проверка.
От твоя дух и вяра се нуждаем днес -
ведно отново да ни събереш,
че синорите са опасно много вече
и разделят събраното човешко в нас.

Мога да посоча и други емблематични творби в цикъла: „Моя втора младост”, „На село”, „Жребий”, „Откровение”, „Смерч вилнее над морето” и още няколко.

В съдържанието на „Тракийски напеви”, както вече споменах, са включени две поеми: „Планетариум” - философски промисъл за времето, мисията на човека, живота и вселената. „Жрицата” е посветена на голямата Индира Ганди.

Искам да споделя, че се радвам, че преди години открих за себе си поета Иван Аяров, отрих неговия лиричен талант, неговата човешка и духовна чистота, сърдечност, неподправена емоционалност.

Неговата безкомпромисна преданост към Отечеството, към родния град, на който е дал толкова много от себе си и от таланта си. Открих дълбоката и чистосърдечна връзка с драматичното минало на многострадалната ни родина и нейните светли умове и храбри сърца, предаността му към читалищното дело, на което е посветил голяма част от живота си, времето си и дарованието си. И на децата, за които написа вълнуващи книги.

Искам да му благодаря и за дългогодишното ни приятелство, за вярата му в мен като творец и приятел.