КОГАТО МЕ НАМЕРИШ
превод: Светомир Минчев и Бисер Бойчев
КОГАТО МЕ НАМЕРИШ
Когато ме намериш, докосни ме
като тишината на зората, целуни ме
с устни на сестра и спътница
по дълъг път от светлина,
като росата утринна ме целуни.
Не ме отвличай ти като крадец в нощта,
а ме изгледай с ангелска усмивка,
свий на кълбо житейските умори
с отрадите, прибрани в сънна стая.
Когато ме намериш
нека няма вятър или буря, а само нежна ласка
в спирален полет, шепот на листа,
на чувствата в крехкия порив понесен;
Само небесен поглед към надеждата,
докато животът изтича лениво на залез,
се сгушва като врабче под стряха,
безкрайността може да се прегърне
и неизвестното начева последната си песен.
Когато ме намериш,
славеят ще е изпял душата си
и маслинени вейки ще излетят в небето
на хвърчилата на надеждата. Сълзите
ще се превърнат в радост, децата ще отдъхнат
спокойни върху майчини гърди
и глашатаите ще обявят щастливи вести
навред по улиците на света.
ДАЙ МИ МОЯ ДЕН
Алчен ден, плаваш в сянката
в самия край на молещата се душа,
пронизана от вятъра на Калиопа:
едно пиано приглушени звуци ще огласи
в сияйната въздишка на мълчанията.
Говориш ми на срички, було се разкъсва
във дисхармонията на небето,
а мъката на вечерта отеква в долината
и шепота на олеандрите
се слива с ударите на сърцето.
И си представям теб, и твоите усмивки
на враг неуловим висят над мъртвите,
изтичат в останалите живи думи за промяна
и в блясъка на лампата, и в песните на мрежата
погребаната ни отдавна родина се завръща.
Събуждам се в съня си призори
със мисълта за агънцето, водено на заколение,
а за пътуването на надеждата ме чака планината
и чула овчия ми плач, изпразва
кошарата на страхове и всемогъщество.
И от отворените, и затворените разстояния
ще се родят зърната житни
в порива на въздух юнски.
МЕЖДУ СПОМЕНА И БЕЗДОМНОСТТА
Във спомените от завръщания се затварям
и вече на ръба на тази граница на вечерта,
през процепи и храсти от висящи мисли
се плъзгат сънищата ни в блата.
Бездомната душа в каналите на отричането
различава мъртъвците
измежду спомени
и приемания на облаци,
сянката от клането се откроява
все още върху съвестта, приспана от лъжи.
Търсят се истини в смачкани страници
и в това време на сенките, в което листата
изпускат дъх на роса, почерняла от отрови,
кръвта на телата диша цвета на идеите.
Не позволявайте
мъртвите да останат мъртви,
нека живеят в целостта на съня си:
няма кой да ни каже твърде много думи,
няма кой да ни разкаже картината
от оправдани мълчания.
БАЦИЛ ПРЕЗ ЗИМАТА НА 2020
Невидимото за очите сгъва
света на табуретката си: земята
преживява колапси, обзета от тези
зимни дни, зараза от разпространени страхове.
Бацилът спи във въздуха на отровите,
разкрива безсилието на силните, умъртвява
песента на совите и ти изстрадваш с отворено сърце
болката на мъртвите, останали без въздух.
Дори площадите на мамона си покриват
устите шепнейки молитви в мълчание,
незабележимото същество даже сваля везните,
заплашващо със затваряния и планетарни бедствия.
Аз тук събличам от себе си безкрайността:
и ако ушите ми са чували
трополенето на отломки по Луната, адската сила
на неразгадаемото поставя печата
върху незначителността на човешката ограниченост.
С ПОГЛЕД КЪМ КРЪСТА
Губи се чувството за време, гласове
на олеандри ми правят компания в час,
който се мъчи между няколко лъчи слънчева светлина,
все пак сърцето ми със себе си
се е събрало.
Изпразвам се от самотата в тайни пространства,
клонът на надеждата цъфти през нощта, сънна
пролетта се крие в сенките
в този Великден, надраскан
с гробна миризма.
Думите летят в безтегловност в объркването на дните,
мъката на света пръснала вавилонската кула на учените,
аз се губя в гората на кални концерти
уморен от невидимия товар,
който се движи с небето.
С поглед към кръста пия глътки мистерия,
навеждам глава под бавни и примирени дъждове,
откъм катедралата биенето на камбани
пронизва болезнения въздух
и голият глас на Христос
в мен плаче.
Небесен звук в съня ще ме разтърси,
ще дойде слънцето, предвестник на зори красиви, музиката
ще изостави воя на невидим вълк. Ще го прекъсне.
Животът ще се възроди. В градини от нови мечти
ще възкръсне.
