Теодосис Пиеридис

превод: Ангел Тодоров

… Вий сте чужди за нея - не ви иска земята ни!
Да, тук всичко е наше! Всичко околовръст!
От пръстта, от дървото, от водата, от вятъра -
нашто тяло е взело от родината къс.
И душата ни също с дъх от тях се пробужда.
Да, тук всичко е наше! Всичко тук ви е чуждо!

Чужденци сте! Напразно с това клонче маслина
се прикривате! Няма тук за вас близък кът!
Има памет и помни нашта майка родина
кой е сукал тук мляко - тук, от нейната гръд.
Да, земята на Кипър нам е майка сърдечна,
а за вас си остава и ще бъде далечна!

Кой ли вятър попътен вашта тежка галера
тук довя в час несретен от далечния бряг?
Черно знаме се вее и на знамето - череп,
на кормилото виждам кървав, тягостен враг.
Ний след тоя час, тежък и така смъртоносен,
не видяхме ден светъл, не видяхме ден росен.

И от вас, що до вчера бяхте тук непознати,
иде тежка отрова, всяко щастие мре.
И на нашия остров вий защо сте, пирати?
Вий защо сте, викинги, в Средиземно море?
И пръстта, и водата - достояния земни -
тук са толкова малко и не ще ги дадем ний!

Със банкерската мярка и с търговския метър
вий претеглихте нашта родна, скъпа земя:
тя е толкова малка - един камък в морето!
И вий тръгнахте храбро посред подла тъма,
като воини чутни полетяхте тогава
да събирате лаври и да жънете слава!

Но събрахте вий само срам, позор! Небосклонът
с тежък гняв ви обсипа, гняв народен и свят.
Нима може да цъфне на тиранството клонът?
И нима робска почва ражда някога цвят?
Само туй ли? Що казвам! Тук расте още нещо:
за борба и за волност жажда дива, гореща!

Нека литне гласът ми в гняв могъщ, нечовешки!
И в сърцето ми нека да възпламва страстта!
Ти не можеш, поете, да живееш без грешки,
но една само грешка притаил съм в гръдта:
туй, че още не съм аз изразил и разказал
какъв гнет непосилен е народа ни смазал!

Свобода и родини не мерят се с метър -
вашта сметка, търговци, е по-лека от дим!
Да, ний малка страна сме, но ний знаем: в морето
с дружни сили ще можем и скала да свалим.
Няма никога роби да умрем ний, защото
жадно в тежката битка се стремим към живота!

Ала мярката вие много грешно сте спазили -
тъй пораснал е Кипър - премерете го пак:
той расте към Европа, в дълбините на Азия
и дори до Русия ний достигаме чак!
Тъй голям е народът, вред е той по земята,
щом в живота му има един блян: свободата!

Мили братя, дерзайте! Тъй са зли ветровете,
но със здрав сме ний корен, във земята вдълбен.
Наближава денят, ще цъфтят цветовете,
в хоризонта далечен бляска новият ден.
Вече дрънкат и скърцат наште стари окови.
По-високо - сърцата, пълни с устреми нови!

Чужденци, по-далече! И вървете си вече!
Вий сте много, но Англия все ще ви побере.
Днес родините чужди от хомота ви вечен
се изтръгват! Бушува Средиземно море -
и часът ви обратен вече чука и чука.
Та ний тука сме Кипър, ний сме Гърция тука!

Ний сме живи, а вие сте дошли за наследство
и не сме ний умрели, а ни готвите гроб.
За желано спасение ще намерим ний средство,
лешояди, тук няма да намерите роб.
И вий, янки, които тук дрънчите с верига,
краят роден ваш друг е и напълно ви стига!

Ний сме Кипър, ний - Гърция! Като братя ни пазят
всички волни народи: щит пред робство и мор.
Нашта майка Русия и Европа, и Азия
нова карта разгръщат с нов, огромен простор!
Падат вашите мерки, зле скроени сред злоби:
няма никога в Кипър да намерите роби!