Сергей Антипов

превод: Иван Антонов

В ОГЛЕДАЛОТО НА ВРЕМЕТО

В огледалото на времето видях аз своя път,
образа макар да ми показваше размито,
но едва ли за почивка моите нозе ще спрат,
даже на покоя чашата да е изпита.
Камъни стърчат по него, белите коси
се люлеят във десен печален,
вечността в пророческите сънища блести
на нощта в часа прощален.
А разсъмването и небесната му висина -
с погледа всевиждащ те ме мамят,
с път нелек в живота, с път от светлина
и друг път към Бога аз да нямам.

——————————

ЗЕРКАЛО ВРЕМЕНИ

В зеркале времени видел свой путь,
Хоть и немного размыто,
Вряд ли придётся теперь отдохнуть -
Чаша покоя испита…
Камни разбросаны, нить седины
Вьётся печальным узором,
Вечность зовёт через вещие сны,
Пред пробуждением скорым…
Близок рассвет и небесная высь
Манит всевидящим взглядом:
Путь непростой приготовила жизнь,
Чтобы быть с Господом рядом!