Юлия Мусатова

превод: Иван Антонов

ОСТАВИ МЕ

Остави ме - ще си замина аз,
надалеч от тебе, безнадеждно.
Ала спомен нежен
ще завързва времето у нас.

Ще потъва споменът във мрак,
но в безучастното мълчание
без сълзи, без отчаяние,
той отхвърлен, ще се връща пак.

Като камък хвърлиш ли ме ти -
от арбатския паваж ще стана камък
и във всичките животи отпечатък
ще оставя непременно да блести.

***

Със мене както искаш постъпи,
не си отивай само!…
Ще избледнеят светлите звезди
и черни ще са дните ни за двама.

Къде сега е твоята ръка,
кого с очи прегръщаш?
Дочувам близо аз звука
и думите ви в мен се връщат.

Бих падала върху пръстта
и бих летяла като чайка,
за да прелетя през есента
и да те срещна в миг нечакан.

Отрязала бих своята коса,
на тъничко въже край теб я бих оплела.
Отидеш ли си - губиш мен и есента,
нощта завинаги ще те е отнела.

О, постъпи със мене както искаш ти,
не си отивай само!
Ще избледнеят светлите звезди
и черни ще са вече дните ни за двама.