СТАРИТЕ НЕЩА
СТАРИТЕ НЕЩА
Обичам в къщи старите предмети:
картините във рамки от позлата,
часовника, и прашните портрети
и лавиците със книжата.
Денят си отминава тих и бавен.
Петна по пода светли разиграло
таи преобразен цял мир забравен
разкривеното огледало.
Изпълва спотаеното мълчание
със тайнственост кандилото що свети.
Като във храм със страхопочитание
стоя сред старите предмети.
Те секаш, че са гробници, що пазят
прахът блажен на миналото свето,
на странен свой език ми те приказват
разбиран само от сърцето.
МИСТИКА
Прореза мрака падаща звезда.
Среднощна птица над града изписка.
Не вик ли е на дебнеща беда,
не некому ли смърт предрича близка?
Отхвърлят сенки старите липи,
постилат секаш пътя кожи гладки.
Нощта обсажда всеки дом, що спи,
на тишината с тъмните загадки.
Зад облак златен сърп луната крий,
крило незримо вей се над липите,
тревожно кучето на пътя вий,
главата си извило към звездите.
——————————
сп. „Родна мисъл”, г. 3, кн. 1, 1923 г.
