Иван Дочев

1.
Отиваше си лятото горещо
със съжалението на човек,
изгубвал всеки ден по нещо.
Останаха му само ветрове.

2.
Вали, вали, вали. Не спира.
И бетонира се небето.
Вечерен хлад от всеки кът извира.
Посърна ни и битието.

3.
Все този разговор на капките
със пожълтелите листа.
Така омръзва вече мракът
и тъй дотяга есента.

4.
Обзема ни предчувствие за зима,
люлее ни приятната лъжа,
че всичко е така необходимо,
за да се върне пролетта.