РОДОПСКО ХАЛИЩЕ
Не че ще чуеш някога родопчанка да го рече на мъжа си, но ако на теб ти се случи да останеш насаме с нашенка и тъкмо се разгорещиш, я чуеш да казва: „Не ме алай тая вечер”, на часа удряй спирачките, че може и пердах да ядеш. Макар че не е толкоз оправна колкото македонката, да знаеш, че братята й са бетер върлини…
Ала не заради туй захванах да разказвам за момите и невестите, а заради пъстрите ни родопски халища.
Знаеш ли защо му викат тъй? Халище. Въобще не си чувал? Ще разбереш, само слушай. Първо да ти кажа, че халището е по-драгоценно и от огнище, щото никакъв оджак не може да ти стопли къщата, ако галенето под завивката куца…
Още от дядо Адамово време мъжът и жената се галят - тъй устроен света, ала го правят скришом, та им е нужен някакъв подслон. Затуй на помощ идва то. Халището. Та как може без него, когато на времето имаше толкова голяма беднотия, че стари и млади поминуваха в една стая. Е, вярно е, че нощем едните си кротуваха, когато другите се разпъшкат, ала нали трябваха деца, та да ни има и подир робията…
И да си дойдем на думата.
Кой го е кръстил халище, никой не знае, ала защо му е дал баш това име, ще ти кажа. По нашенски халам или алам ще рече пипам, закачам, демек точно това, дето вършат мъж и жена под халището - галят се…
И понеже родопчанките свързват покривалото с най-свидните си трепети, застягат ли чеиза, го шарят с невиждан мерак, та накрая халището грейва повече от слънце. Оттука идва приказката „Очи гльодали, сорце ткало”…
Сигурно ще речеш не може ли мъж и жена да се галят под друга завивка. Може, и на хармана бива, ама да е скришом и житото да е в хамбара. Ако си мъж на място, ще галиш невестата си начесто, без да гледаш с какво се покривате. Наканите ли се обаче да имате чедо, галете се само под халище.
Защо тъй ли? Виждал ли си халище? Даже си се завивал. Тогава знаеш, че е дебело, затуй го оставяме в топло време.
Едно време се гледаше водите на невестата да текнат подир Петковден, когато няма кърска работа, та хем детето да поотрасне, хем и булката да ти помага насетне. Затова правиш-струваш гледаш да се загалите между Атанасовден и Томина неделя, когато не може без халище. Загалите ли се в друго време, твоите води ще изтекат сетне на нивата…
И още нещо да ти кажа за халището, под него се вижда какъв ти е халът, демек колко си държелив като мъж, колко чиниш.
И да знаеш, каже ли ти нашенка да не я пипаш - по-кротко, щото може да се е поболяла, да не е на кеф или пък да е навестена от червена гостенка.
Напоследък гледам, че се намират люде, дето лягат под чужди завивки. Че е грешно - дума да няма, ала едни други правят още по-голям грях, като не само се галят с подобни, ами го тръбят по мегдани и сокаци.
Та се чудя какво ли още ме чака, додето Господ ме прибере при него…
