ЗА ТРЪНА И ГЛОГА
От турското, според едни културно присъствие, според пък други съжителство, владичество, робство, но и в четирите случая траяло ни едва полухилядолетие, езикът наш насущний излиза ошарен с турцизми, гаче ликът му бил станал сипаничав. Голяма част от них са персизми, арабизми, турският е само посредник, доставил ги тук, а не техен създател.
Но речта ни тогава изобилства с думи от трите източника. След Освобождението лека-полека изоставя много от них, сякаш куче се отърсва от навалял го дъжд.
Щом демокретенясахме, грешка человешка, демократясахме, родната словесност взеха да я пълнят слова, произхождащи от Запад, главно английски.
За мен, в чисто филологическа плоскост, това повтаря сполетялото ни в Османската империя и ускорено вървим към пръкването на англобългарски.
Казано искрено, пълнят го не самите думи, а ги вкарват българи, во главе с ония, които народът ласкаво нарича дупедати, следвани от останалата управленска върхушка, осмърдителните средства и още кой ли не.
Уви, без преувеличение може да се заяви: изживяваме явление, което в лексическо поприще повтаря споходилото ни под сянката на падишаха, но речта ни сега не я заливат турцизми, а скоротечно я тъпчем с англицизми, показателно римуващи с клизми.
Но по същество иде реч за едно и също: рязка и осезаема промяна в лексическия състав, която най-охотно е приемана в овцеството.
За едни дошлячки нямаме съответки, обаче изобщо не полагаме дори малейшо усилие да ги сътворим, то изисква умствена дейност, а шопът е провидчески отсъдил: най-мразим да мислим, оти се потим; най-мразим да мислим, оти нищо не моем да измислим.
Други навлячки стръвно, едва ли не страстно и сластно, пробутваме вместо наши, дори кога разполагаме с две, че и три, но друго е чуждото, все едно си забучваш отдире пауново перо и се фръцкаш да те видят какъв си.
Днес рядко ще чуеш положение, както сме я подкарали, скоро ще го утепаме напълно и окончателно посредством ситуация, като изобщо не се замисляме тая друготия изразява ли нещо непосилно за своенашето.
Вече тъй сме обръгнали с вносотии, че макар и напаст, не ни правят никакво впечатление. По тоя начин, с безразличие и равнодушие, участваме в поангличанването на речта си.
Всеизвестно, език и мислене са неразлъчимо и взаимообратно обвързани, та: каквато ти е словесността, такава ти е и умонагласата.
Някой някъде отлично знае това, както и че на глуповати балъци не им пука никак за слово и още по-малко за лична и обществена душенагласа.
Непростимото в днешното ни езикопоангличанване е, че го правим съвсем доброволно, без никой да ни принуждава, поради което вината е изцяло наша.
Глас против никой не издига, БАН с нейните два института, за език и за литература, писателски съюзи мълчат непроницаемо, с което пряко допринасят за отрицателни сегашнини и бъднини.
