Ирина Велева

ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Устремени към точката,
ние започваме изречението.
Забързваме или забавяме.
Слагаме запетая след запетая.
Отваряме скоба след скоба.
Връщаме се,
грешките, за да поправим.
В живота имаме право
само на едно изречение -
това ние знаем,
а има ли живот отвъд точката -
никой не знае.

АБОНАМЕНТ

Бог ме е абонирал за този свят.
Затова в дните прочитам тъгата,
прочитам радостта
и отделям настрана деня като прочетен вестник.
Затова разчитам в нощта знаците на съня
и в утрото прочитам за кратко любовта,
за дълго - страданието.
Понякога съм до смърт уморена.
Тежи ми животът, а теб все те няма.
Кога ли ще изтече абонаментът -
с последния ден
себе си настрана да оставя?

СВЕТЛОСЯНКА

Човекът е светлосянка.
В началото той силно свети
и дълга е неговата сянка.
По- късно все по- слабо свети
и се смалява неговата сянка.
Докато накрая се превърне
само в сянка.

КОСМИЧЕСКА ГРЕШКА

Този свят не е за мен
и аз не съм за този свят.
Стават явно космически грешки.
Сякаш съм от друг век
за хората забързани, модерни.
Просто някой сбъркал е времето и мястото,
в което да се родя.
Не мога този свят да променя,
но той променя мен.
Секира след секира
рушат святото в мен.
И с все по- изтъняла душа
през годините вървя,
докато душата не се превърне в дим
и в Космоса не излетя.

НА ПАЗАРА НА ЖИВОТА

На пазара на живота
се продават илюзии.
Моите и чуждите.
Купувам всеки ден от тях.
Те нямат мирис.
Нямат вкус.
Но топлят душите
и сънищата.
Тежко на тези,
които не успеят
да си купят днес
илюзии.

***

Живеем в просташкия свят
и просташкото време.
Простаци идват на власт.
Простаци важни постове заемат.
За да успееш, трябва да си простак.
Простак ако си, добре ще живееш.
Ако не си простак, горко ти -
ще страдаш и крееш.
И някой над тебе простак
просташки ще се надсмее.
Доживяхме просташкия свят.
След простака идва голямата бездна,
в която поквареният свят ще падне
и дълго в смрадта си ще тлее.

АБСУРДНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Престанах да разгадавам
загадките на битието,
да търся смисъла,
красивото да търся
и всяка мисъл да подлагам на съмнение.
Примирих ли се с безсмислието,
заживях ли с него?
Или като отчаян зрител
застанах с търпение
да изгледам докрай
абсурдното гротескно представление,
където клоунът е на почит,
а неграмотният е честван?!