обработка и съставителство: Марко Марков

превод: Марко Марков, Агоп Гилигян

*
У нас пристигна за ден
гост един пременен.
А си отиде след
триста шейсет и пет дни.
Кой е той - отгатни!
/годината/

*
Само в един ден
се украсява.
Целият свят украсен
е от нея тогава.
/новогодишната елха/

*
Дърво с дванайсет клона е тя.
Всеки клон е с по трийсет листа.
/годината/

*
Едната страна на листа е бяла,
а другата - черна е цяла.
/денят и нощта/

*
Сипя се нежно, безкрайно,
отивам си тайно.
За възрастните съм студена,
за децата - игра вдъхновена.
/снежинката/

*
Цял свят покрива, но виждаме ние,
че морето не може да покрие.
/снегът/

*
Стара баба с бяла покривка
покри дори и малката нивка,
но не успя, виждаме ние,
с нея морето да покрие.
/зимата/

*
На парцали идва, света покрива,
а на капки си отива.
/снегът/

*
Един дядо строи тук
мост без гвоздеи и чук.
/ледът/

*
Над света очи блестят
ласкави и чудни.
Денем спят,
а нощем са будни.
/звездите/

*
Къща
могъща
денят разтвори.
Кой построи я
тъй
без подпори?
/небето/

*
Мери се тази синя коприна
на око само, а не с аршина.
И добрият шивач, знаете вие,
от нея дреха не ще ушие.
/небето/

*
Ох, колко са много в нощта голяма,
а денем - сякаш изобщо ги няма.
/звездите/

*
Сече като меч,
блести отдалеч.
Ражда се в небесата,
умира на земята.
/мълнията/

*
Идва невидимо и те обгръща.
Мете, а няма метла и къща.
Бяга, а без нозе е.
Без уста е, а свири и пее.
/вятърът/

*
Кръгъл като грах,
причинява страх,
на леда е брат
и се казва…
/град/

*
Конят отминава,
а седлото му остава.
/мостът/

*
Тя от студ не се бои,
без ръце и без бои
пак полето с цвят зелен
оцветява нощ и ден.
/пролетта/

*
Свита в храстите, мълчи,
спи с отворени очи.
/теменужката/

*
Корен има - без листа е,
шапка носи - без глава е.
/гъбата/

*
Краси полята всеки ден
с цвета си аленочервен,
а носи мъхесто-зелена блуза
и бенка черна върху всяка буза.
/макът/

*
С жълта ризка и черно палтенце,
на стогодишна майка детенце.
/кестенът/

*
На клонче някой закачи
едно сандъче. И мълчи.
Заключено е то, момче,
без катинар и без ключе.
/орехът/

*
Расне под земята всеки ден
минарето с цвят червен.
/морковът/

*
Видях на пазара червено сандъче, деца,
пълно до края с хиляди малки зрънца.
/нарът/

*
Рисува от сърце
без бои и без ръце
и багри полята
с хиляда цвята.
/есента/

*
С корени дълбоки,
с листа широки,
едно дърво расте на склон,
по-голямо е от слон.
Плодовете му, деца,
по са малки от яйца.
/дъбът/

*
Ден и нощ не се прибира,
небесата то подпира.
/дървото/

*
Кое дърво под този свод
не цъфти, а дава плод?
/смокинята/

*
Ситни - хоп-хоп!-
в горите диви,
нарамил вързоп
от тръни бодливи.
/таралежът/

*
Лете и в зима тежка
тя е с една дрешка.
Спи из горите наши
от студ се не плаши.
/мечката/

*
Поляни и гори кръстосвам аз,
на главата си понесъл храст.
/еленът/

*
Къща сред гората има,
в нея спа тя цяла зима,
а напролет се прозина
и по пътя си отмина.
/мечката/

*
В небосклон или на клон -
тя е птица-пощальон.
На мира е, друже, знак -
радва й се всеки праг.
/гълъбът/

*
Не е птица, а лети,
мравка не е, ала ти
виждаш, че работи чак
от зори до късен мрак.
/пчелата/

*
Има палат под земята
с хиляда врати. А в палата
щъкат - малки и черни -
безброй царедворци верни.
/мравунякът/

*
То е живо, причудливо,
диво е, но е щастливо,
че в ушита без иглица
и конче дори торбица
носи своите дечица.
/кенгуруто/

*
Черно семе по бяло поле.
С език се жъне, с ум се меле.
/книгата/

*
Щом пред нас
разтваря
пъстрата си пазва,
тя без глас
проговаря,
приказки разказва.
/книгата/

*

Падне ли на земята,
няма да пострада.
Падне ли във водата,
съвсем пропада.
/хартията/

*
Кой може да отговори на този
труден въпрос, кажете:
къде градините са без рози
и без хора градовете?
/географската карта/

*
Зад мраморна ограда шава
и с думи всички забавлява.
/езикът/

*
Какво е, какво
това същество?
Тичам ли - тича,
игрите обича,
спра ли се - спира,
с мен се разбира.
/сянката/

*
В богатата кесия сипят се със звън.
В бедната - също, но само насън.
/парите/

*
Отначало на четири крака
пълзи.
После - на два все бързи ли,
бързи.
Накрая на три е, но с труд и
сълзи.
/човекът/

*
Идва пълна, празна се връща
за удоволствие на устата могъща.
/лъжицата/

*
С мен върви по цял ден
и хвърля сянка върху мен.
/чадърът/

*
Денем и нощем рисува за трима,
най-различни картини в него има.
/огледалото/

*
Скромна е моята щерка, знам,
но я целуват всички с плам.
/чашата/

*
Дошлият вкъщи добре я познава -
ръка на нея най-първо подава.
/вратата/

*
Отвън - разтворена уста,
а вътре - краят на света.
/пещта/

*
Нито лае,
нито хапе,
нито хруска,
а пък в къщи
никого не пуска.
/катинарът/

*
Всеки влязъл в моята къща
тази снага с ръце прегръща.
/печката/

*
Без уста е, а е зъб до зъб.
Реже с тях и бор, и бук, и дъб.
/трионът/

*
Не потъва този кон ни сега, ни преди,
макар че във вода е до гърди.
/лодката/

*
На пазара купих черно нещо.
Вкъщи стана то червено и горещо.
/въглищата/