Йордан Милев

МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Когато се почувствам
слаб и морен
когато заговори в мен скръбта -
аз тръгвам пак към истинския корен
на бъдещето
и на доблестта.

Музей на революцията…
Тихо
на знамената блясъка гори.
Тук не мечтае никой, никой
за постове, за слава , за пари.

Тук всичко е
така кристално чисто!
Тук всеки е осмислил своя дял!
Умираха с усмивка комунистите
за своя неумиращ идеал.

В дълбоките гори на планината,
над Струма, в Дунавската равнина -
горяха
ветровете на борбата
и пламваха безсмъртни имена.

И пламваха… Но в мъртвите зеници
един въпрос като кама блести:
- Ти спомняш ли си, твоите връстници?
Защо умряха, спомняш ли си ти?

- Да! Аз ви помня,помня…
Не умира
над моя ден изгрялата звезда.
По вашата пролята кръв разбирам
единствения цвят
на верността!
БЪЛГАРИ

Ний сме едни мургави преселници
от пустинята Гоби,
от Хималайските висоти.
Като крила на вятърни мелници
се завъртяха
нашите мечти -
за чернозем, за благодатна почва,
за топли, пролетни ветрове,
от дъхът на които
започват
бъдещите класове.

Аспарух разбра нашето желание.
Да оседлаем конете си
нареди…
И след едно необикновено разстояние
се показаха
дунавските води.

Бавно слязохме на десния бряг.
Шатрите разпънаха своята сянка.
И в тоя миг,
ослепителна като сняг,
се зададе една славянка.

Тя ни каза:
- Добре дошли! -
Най-храбрият от нас я целуна.
Тя се усмихна, поглед свали
и леко потръпна като струна.

Северната кръв усети на юга кръвта.
В сърцата се разгоря
неутолима жарава…
И вдигна своя шлем над света
един нов народ,
една нова държава!

Пловдив