ПОНТИЙСКА ЕЛЕГИЯ
Из последните стихотворения
Из „Понтийска елегия” (1989)
ВЕЧЕР
Тя се съблече. С две ръце
косите си прибра;
и сред върбите засия -
топола без кора.
Кръжейки, ято от скорци
над нея изшумя;
тя бе сама - на тоя бряг,
на цялата земя.
Разпали залезът пожар
във нейните коси -
и тръгна към реката тя
пожара да гаси.
Пристъпваше като сърна -
с най-тихия вървеж.
И цялата бе светлина,
тревога и копнеж.
Не се обърна ни веднъж,
спря на самия бряг
и свечерената вода
опита бавно с крак.
И тялото й под глечта
на модрите води
просветна като Млечен път
сред лилии-звезди.
Тръстиката се олюля,
изшумоля едва;
тя плуваше - като змия
с изправена глава.
О, къпеща се красота,
съпруго без съпруг…
И сякаш прилеп, вечерта
ловеше всеки звук.
Октомври 1967
МАИСА
Маиса - палма разлюляна!
Маиса - Огнено дърво!
Такава те видях огряна
от утринното зарево.
В гласа ти чух и звън на систри,
и ехо от далечни дни,
а в твоя смях шумяха бистри
и вечни нилските вълни.
С очи бадемови, извити
и с древната им красота,
ти- спомняйки ми Нефертити -
безсмъртие ми обеща.
Маиса - палма разлюляна!
Маиса - фреска от Фарас!
Защо тъжа за Калояна
и Десислава виждам аз?
Маиса - ти ли в мене пална
тъгата по една бреза?
В сърцето си отнасям палма,
а върху устните сълза.
Кайро, март 1974
КАРЕЛ ХИНЕК МАХА
Далечен е моят път -
напразно ме викате.
Надпис върху гроба на поета в
Прага - Вишехрад
Дъжд.
Ноемврийски
ситен дъжд.
Ръми.
Ръми.
Ръми.
Склони се
в никнещата ръж
и шепа пръст
вземи.
Земя, в коята кълн кълни -
най-живата земя.
Ах, Чешка земьо,
малко дни
той пи от теб
кърма.
Но силно мляко
бе това -
по-силно
от смъртта.
Той млад умря,
но оживя -
възкръсна
в песента.
Далечен път-
отречен път,
напразен
зов…
Любов,
обречена на смърт -
най-силната любов.
Дъждът
ръми,
ръми,
ръми.
Сив
ноемврийски
дъжд.
Склони се,
шепа пръст вземи
от никнещата
ръж.
Земя, в която кълн кълни,
е хляб и благослов.
Ах, чешка земьо,
нахрани
сърцето му с любов.
Гласът му
сред простора твой
звуча - неотзвуча…
В деня на сватбата си
той
с пръстта ти
се венча.
Далечен път -
напразен зов,
тих гроб
на Вишехрад.
Живее
в земната любов
поетът
вечно
млад.
Декември 1975
Братислава
