Стилиян Чилингиров

1.

Ще дойде мир, но, Боже мой, кога
след дни на скърби, мъки и на кърви?
И първи в мирен труд, отново първи
кога ще бъдем ний, към нас дълга
изпълнили чрез ралото и плуга
с едничка мисъл за съдба по-друга
или с безсмъртна и красива реч
да браним чест отблизо и далеч…
Кога?
Защо ли питам, Господи, сега,
защо ли?…

2.
Насън, наяве - твоят образ мил,
мечта за дни над родната страна.
И свеж венец, и буйна младина
лика й бледен леко осенил.

Да бъде пак, където нявга бил
духът й - спрян в далечна бъднина.
Една в тъги, да бъде пак една
с разсъмнал взор, роса през утро пил!

Не ще дочакам тоя ден, о, знам -
живота къс е, пътят е без край,
макар по него да не стъпвам сам.

Но светиш ти, че вярата ми трай
пред свещника на моя роден храм! -
тъмней навън, а в мене лъч сияй.

——————————

сп. „Балкански журнал”, г. 8, бр. 1, 1921 г.