БЕЗСМЪРТИЕ
БЕЗСМЪРТИЕ
Който е роден поет,
ще премине през всички бездни.
Макар и само с един куплет -
ще остане.
Не ще изчезне
без следа оня порив голям
към ореола скрит на нещата -
екстазното служене в простия храм
на истината и красотата.
Дълго може да е мълчал -
той е нива, в кълнове цяла.
Слънце прижарило, вятър повял -
ето я - шеметно избуяла.
Който е роден поет,
своя образ мъчително дири.
Макар и само с един куплет -
остава.
И не умира.
ХРАМЪТ НА ПОЕТА
Дали е предопределена
съдбата му да е поет,
или чрез всеки нов куплет
създава своята вселена?
Навярно ден след ден се ражда.
На дарбата си служи той
и няма нито миг покой,
съзнавайки, че храм изгражда.
Виж: куполът се извисява.
От зноя в своите гърди
пак благодарствен химн реди.
Като светилник го огрява
духът му, кара го отново
да следва своя път красив,
защото истински е жив
чрез вдъхновеното си слово.
