Александър Гочев

Няколко цитата от медиите, спасили се от демократичната цензура:

Създадената от пропагандата виртуална реалност е по-важна от самата реалност.

Днес борбата на пропагандата е с индивиди, които описват обективно самата реалност и не приемат виртуалната, официално  обявена за единствената реалност. За сравнение, в средните векове, обратно, борбата е била с индивиди (вещици), които създават виртуална реалност.

Нов американски критерий: демократична е тази държава, която се отказва от своята суверенност.

Едуард Сноудън: Ако публикуването на информация за престъпление се счита за престъпление, това означава, че ви управляват престъпници.

По същество ние сме цифрова колония на Запада, живеем на информационно окупирана територия.

На кого е необходим феноменът на днешната виртуална реалност?

Отговорът на този въпрос е на две нива: глобално и локално. Глобалният аспект  се демонстрира най-вече от интернет гигантите (”цифраджиите”)  Google, Facebook, Microsoft, Amazon, които са и едната заинтересувана страна. Другата е тази на тези с още по-големите пари, които ги подкрепят и от своя страна дизайнират глобалната политика за световно господство.

Локалният аспект може да се поясни на примера на която и да е държава, чието население може да се раздели на следните две групи: народ и управляващ елит, олицетворяващ т. нар. държавна власт.

Трябва да се отбележи, че много често разруха и разпадане на дадена държава са следствие от слаба власт, при която народът има възможността да реализира най-пълно своите желания за “справедливост”, склонен да решава важни държавни проблеми предимно с груба сила, без да се страхува от нищо. Причината е, че народът не е в състояние да осъзнае всички възможни последствия от такъв род силови действия. Решаването на неизбежно сложните вътрешни политически и икономически проблеми на собствената им държава изисква квалифицирана интелектуална среда, способна на осмисляне на същността на процесите в света и в конкретния социум на основата на  адекватно разбиране и анализ на събитията.

Понятието “народни маси” не включва само хора с “обикновени” професии. Срещат се и генерали, и банкери, и министри, които мислят и оперират по подобен начин, особено когато се опитват да анализират по-комплицирани ситуации, в които са въвлечени няколко аспекта на държавното управление, без да имат необходимата квалификация във всеки един от тях. Да не говорим за депутати и членове на законодателните органи, които от интелектуална гледна точка се явяват типични изразители на вижданията на народа.

Наличието  на Интернет показа на народните маси, че мислят приблизително еднакво политически и че, както винаги,  техните очаквания не съвпадат с политическите решения на властта. Това води от една страна до процъфтяване на всякакъв род конспирологични теории, че дадената власт се командва тайно “отвън”, а от друга  страна създава увереността, че всички вътрешни и глобални проблеми могат да се решат много просто - на две-три ракии или водки. Още повече,  че “Всички наши приятели от Интернета  (няколко десетки хиляди)  са напълно съгласни с нас.”

Можем и да се надсмиваме над неособено промененото интелектуално ниво на този информационно пренапомпен  електорат, ако не беше фактът, че народните маси оказват реално влияние на политиката на властващите в разрез с тяхното собствено мнение. Този факт може да се игнорира от политиците само донякъде, след което се налага изгладнелият народ да бъде “нахранен” с така желаните “победи”. По простата причина, че на първо място в политическата йерархия стои борбата за власт.

Властта е система от взаимодействия и конкуренция на организирани групи, които не дължат никому нищо, т.е. наивно е да се счита, че тяхната дейност се определя от интересите на народа. В перманентната конкурентна борба за власт всяка група трябва да спазва определени правила в контролираната от нея политическа територия,  нарушаването на които може да сложи край на съществуването и. За хората на властта това е тоталната катастрофа. На практика това означава, че дадена политическа групировка се нуждае от обществена подкрепа, приемайки, обаче, тази подкрепа само на свои условия. Всяко иманентно мнение на обществото, нарушаващо тези условия, се счита по принцип  за резултат от действията на конкуренцията или, в най-добрия случай, се игнорира.

На тази основа е и необходимостта от полит-технолози, които да формулират идеите на групата  във форма разбираема за нейния електорат: колкото по-умно и по-ловко - толкова по-голяма поддръжка.

Накратко, не може и дума да става за делегиране на власт - обществото няма право да се намесва в дейността на властните групировки; то може само да застава на страна на една или друга от тях. За илюстрация, в САЩ, обществото може да прави избор само  от това, което му се предлага: платформата на републиканците или платформата на  демократите. Ако обществото не застава на страната на никоя от тези групировки,  то става дума за сериозна обществена криза. Пример - България в момента.

Ключов момент тук е реализацията, че мнението на народа се създава в пряка зависимост от реалността, в случая реалността сервирана им в медиите и в Интернет. По принцип, тази медийна реалност може силно да се различава от действителната реалност, особено ако в играта се включат всички медии и то синхронно, без особени различия. По-сериозните различия, ако има такива, могат да се обявят за фалшиви, злонамерени, вредни, опасни и могат дори да се преследват от закона в “интерес на държавата”.

Тук трябва да се уточни, че понятието “държава” има двоен смисъл. Ако под държава  разбираме България, то изразът “в интерес на държавата” се разбира  следното:  действия за благоденствието на хората, българи и небългари, населяващи земята обозначена географски като България.

Понятието държава има и друг смисъл, според който тя се отъждествява със системата от институции, обезпечаващи управлението на обществото като единно цяло. Т.е. интересите на държавата се отъждествяват с интересите на системата от институции за нейното управление, по-точно с интересите на нейния управленчески елит.

Основата на която се гради политическата идеология на управляващия елит е да убеди народа, че винаги става дума за неговото благоденствие въпреки, че всъщност този елит се занимава  изключително със собствените си интереси и само в неизбежни случаи  прави нещо реално за народните маси. В края на краищата най-важна е борбата за власт, както вече беше казано. Оттук и следва съответната идеология с някои практически правила.

Например, идеологията на партиите, които са на власт у нас, практически се изчерпва с това да бъдат послушни на Брюксел и САЩ, за което е необходимо послушание на чисто формално и то минимално ниво: правим, каквото кажете, а се получава това, което виждате. Леко променена версия на крилатата фраза на Виктор Черномирдин от 1993 г.: “Хотели как лучше, а получилось как всегда.”

Ако условието за формално послушание е изпълнено, на практика управляващите имат карт бланш за най-директно приватизиране на държавата (всичко е бизнес и то наш бизнес!): икономика, финанси, правосъдие, образование, култура… Типичен пример за България е финансирането от държавата на най-големи национални проекти без конкурс. Законът се заобикаля чрез даване на съответния проект на национална фирма без конкурс (законно, ако фирмата е държавна), която фирма няма технически капацитет да свърши работата. Проблемът се решава като държавната фирма наема частни подизпълнители без конкурс.

Националните интереси на дадена държава се провеждат и осъществяват от нейния национален елит. Ако няма такъв елит, не може да се говори за защита и провеждане на национални интереси. Дали лично на вас ви харесва даден национален елит или не,  е второстепенен въпрос. Важното е т. нар. национални интереси на държавата да не са празни думи. Последното може да се реализира както при диктатура, така и при демократични управления. Същественото е да не става въпрос за празнодумие, а да се правят сериозни опити за защита на тези интереси. При политически коалиции, ако няма консенсус  за национални интереси, не може да се формира такъв елит и става дума само за търговия и боричкане за реализиране на лични интереси в рамките на коалицията. Ситуацията е принципиално ясна - чист провинциализъм и решаване на “кухненски” проблеми. За краен илюстративен пример в този смисъл може да ни служи  Украйна,  а за типичен - България.

Някакво социално равновесие в такива държави се поддържа благодарение на външни сили, заинтересувани в реализацията именно на такова едно крайно изгодно за тях състояние. На практика става дума за протекторат съгласно работното правило, че ако нямаш собствени национални интереси,  автоматично следваш националните интереси на друга държава. Последното е политическа версия на известната сентенция, че ако не храниш своя собствена армия, ще храниш чужда.

В този случай от идеологическа гледна точка е абсолютно необходимо реалността да се гримира в медии и социални мрежи по такъв начин, че всичко което се върши от държавния апарат да изглежда на народа законно и в негова полза. Полученият продукт е типичен пример за т. нар. виртуална реалност.

Много трудно е да се намери професионал, който може да си позволи безнаказано  да покаже разликата между действителността и официално одобрената виртуална реалност в дадена област. Ако този професионал е включен в някаква структура (платена работа, членство в организация или партия), то се очаква, че ще говори “каквото трябва” , а не каквото му се иска или мисли тъй като на карта е поставено положението му в съответната структура. Независими професионали има, намират се, и ако искате реална преценка по даден проблем - нямате друг избор.

Сега нещо за днешната международна обстановка, в която се предполага да благоденства въпросната държава. Ако тя не следва т. нар. правила формулирани от САЩ и се съпротивлява, то непокорната държава се обявява за заплаха за демокрацията и директно за хегемона. Например, ако дадена държава не иска да следва нравствените правила, налагани от САЩ и Западна Европа, защото тези правила се считат безнравствени от народонаселението й, то тя се обявява за опасност за свободния свят, за враг. Най-пресни примери - Унгария и Полша.

Трябва да се подчертае, че най-безпардонно се изисква от страни с хилядолетна история и култура да следват най-новите виждания на една най-млада цивилизационна единица, демонстрираща провал след провал в налагането на своята визия навсякъде по света, неспособна да се справи с гореспомената задача даже в собствения си южноамерикански заден двор, да не говорим за Африка. Либерия, например, като опит за създаване на държава на бивши роби с американски управленчески елит, прочула се с нечувани зверства дори по африкански стандарт. Или полудивия Афганистан като най-пресен пример за успеха на двадесетгодишни цивилизационни усилия.

Всяка държава, която не следва споменатите правила, демонстрира със самото си съществуване, че хегемонът не може да управлява света, което пък се квалифицира като явна  заплаха за неговата безопасност. Русия и Китай без съмнение са пример за смъртна опасност, защото се опитват и живеят по някакви свои правила и то без да ги налагат на която и да е друга държава. Очевидно е, че всяка една от тази страни се явява системен враг. Т.е., изходът е само един: или ние, или те.

Това накратко е основната глобална разстановка на днешната действителност. Останалото е в раздела за технически подробности.

Безпрецедентно високото ниво на русофобия днес се дължи на факта, че Русия вече представлява цивилизационна алтернатива (класическа, консервативна, хетеросексуална, християнска), под която алтернатива е готова да застане поне една трета от населението на САЩ и Западна Европа - безпрецедентно ниво на масова подкрепа, ненаблюдавано както по времето на Царска Русия, така и по времето на СССР.  Тревогата  е, че започва да се оформя друг Свободен свят, свят свободен от американска хегемония, свят на държави, които не желаят да се водят от новия американски критерий, че демократична е тази държава, която се отказва от своята суверенност.

Уплахата е, че Русия може да се окаже лидер на този Свободен свят като значително по-демократична държава по линиите на политически плурализъм, инакомислие и медийна свобода. Последното може не само да звучи нечувано за някои - то може да се окаже действителна илюстрация на  т. нар. Коварство на  историята.

Уплахата на новия западен елит от цивилизационния пример на Русия  е безпрецедентна и критична  по очевидната причина, че чисто военната алтернатива за противодействие е напълно изключена.

Допълнително сериозно усложнение е перспективата икономиката на развитите страни да регистрира спад от  поне 50%  през следващите 3-4 години (мнение на независими експерти), което е и формула за социална катастрофа, надхвърляща тази при разпадането на СССР. т.е. ситуация в която започват да работят законите на джунглата - всеки за себе си.

Директен социално-политически контрол при такъв спад на икономиката изисква абсолютно твърди силови военно-полицейски методи срещу всяко неподчинение, за което, обаче, както финансови, така и човешки ресурси няма достатъчно както  в Европа, така и в САЩ поради споменатия очакван общ спад на икономиката.

Алтернативата е масово зомбиране на населението чрез пълно унищожаване на критичното мислене, използвайки методи за потискане на личността и волята, на практика чрез установяване на интелектуален концлагер. По същество става дума за антиутопия, за налагане на квазирелигиозни сектантски принципи за контрол над стада от бездушни роби, което е и съществен елемент на новата цивилизационна  революция, включвайки “стойностно”  преформатиране на историческата памет на човечеството. На този фон вирусната пандемия изглежда като дар божи под лозунга: “Прави се всичко възможно за ваше добро!”

Информационен суверенитет

Западът е избрал и защитава позицията си да задава еталон за поведение на останалите държави. Еталонът се налага информационно, след което идва изискването за изпълнение и подчинение. Ако вие имате друга гледна точка или друга ценностна система, то вие получавате диагнозата „недоразвит” или „нецивилизован” с препоръката за повече работа: четете и слушайте еталонна западна преса, гледайте и слушайте еталонни холивудски филми и еталонна западна музика. Ако се съпротивлявате, ви чака атака на широк фронт, очертан от двете флангови направления: информационно и, ако се наложи, както е демонстрирано нееднократно, класически военно с модерни прецизно-локални ракетни удари.

Следователно, информационен суверенитет в днешния свят означава възможност да имате своя собствена система за излагане  на събитията, свои средства за масова информация, които не говорят на езика на Запада, а на езика на собствената цивилизация, на собствения народ, съобразявайки се с интересите на собствената си държава. Съответно, журналист, който следва такива насоки, трябва да е подготвен, че ще бъде заклеймен като нецивилизован варварин.

Най-главният аспект на информационния суверенитет е суверенитет при интерпретация на събитията, идеите и идеологиите. Съгласно своя ценностна система и в интерес на своята държава. Съгласно правото да бъдеш самия себе си, да имаш своя собствена история, да защитаваш страната си като уникален цивилизационен феномен. На практика това е и разделителната линия между приятел и враг на Демократичния Запад. С всички лични и национални последствия. По въпроса за последствия по линията на  личния информационен суверенитет: ако имате свое собствено мнение, вие сте враг.  Всякакви сантименти по въпроса - настрана.

Атомизирано общество

Най-фундаменталната революция във военното дело е свързана с реализацията, че воини в строй са по-силни от група отделни бойци, всеки от които може да е победител в отделен двубой срещу всеки строевак. Или, по-кратко, строят побеждава класата на индивида. Оттука и стремежът в политическата борба за максимално разединяване на съперника, т.е. за разрушаване на строя. Фундаменталното предимство на строя пред индивида е наличието на отговорност за другия до тебе, по-общо, отговорност към обществото. Без тази отговорност няма строй. Няма и общество.

Оттук и стремежът на глобалния либерализъм  да разруши точно тази обществена отговорност, издигайки в идеал иманентната отговорност пред самия себе си. По същество атаката има антисоциален характер, борба против социализацията на човека. Борба против осъзнаване и разбиране на своята отговорност пред другия и пред обществото. Борба срещу отговорност за семейството (високо се ценят семейни шпиони, докладващи разговорите на семейната маса), борба на индивида за правата си срещу трудовия колектив, срещу местното общество. Така се руши не само обществото, така се руши и животът на всеки отделен човек, генетично-физиологично стремящ се към общуване със себеподобни от най-крехка възраст (за пример - поведението на  “необучени” деца на възраст над 1-2 години).

Като частен случай, отказът от обществена отговорност води до липса на отговорност по отношение на информацията. Социализация означава още хората да приемат за нормално да има различни мнения по отношения на даден проблем. Ако даден индивид, в съгласие с неолибералната идеология, счита, че той е най-уникална, себестойностна и изключителна персона, то е най-естествено да не се интересува от чуждо мнение, а да приема само своето собствено за меродавно. Без да се интересува  по какъв точно начин то е формирано, включая внедрено.

Това интелектуално изолиране води до предпочитание към елементарни еднозначни решения, до неспособност да се анализират сложни идейни системи, сценарийни варианти и алтернативни конструкции, необходими интелектуални операции за вземане на неизбежни социални решения.

На практика, особено младите, се превръщат в оловни войничета, защитаващи либерални социални  “ценности” придобити в Интернет, абсолютно убедени, че слънцето изгрява във Вашингтон, неспособни към каквато и да е промяна в стила си на живот. Включително абсолютна неспособност да защитават отечеството си.

Ултралибералната идеология на толерантност създава пасивни личности, без какъвто и да е боен дух: ако някой те удари, не се защитавай сам, оплачи се на учителя. Защото ако се защитиш, ти ще бъдеш по-виновен от нападателя. В никакъв случай не можеш да проявяваш агресия. Резултати от тестове показват, че двадесетгодишните на запад имат ниво на тестостерон като на 60-годишни. Абсолютно самоизраждане.

Такива индивиди се командват най-лесно, с нулева способност за каквато и да е борба, най-много да помърморят малко. Но в кризисна ситуация, която може да настъпи най-неочаквано, борбени личности с готовност за саможертва са абсолютно необходими, но няма откъде да се вземат. Има само хора без минимална способност за нетолерантност, която е абсолютно  необходима поне в борбата за самосъхранение, да не говорим за борба  със “старото” за “прогрес”. Абсолютно стадо! Това е резултатът от възпитанието вече на няколко поколения - проблем номер за днешната европейска цивилизация. Това вече мирише наистина на края на историята. Но не този на Фукуяма. По-скоро този от типа на Фукусима.

Технология на виртуалната реалност

Предупреждение към технолозите: Виртуалната реалност работи перфектно, само ако се ликвидира всяка алтернатива.

В съвременния свят много хора считат религията за реликва на миналото, гледат на нея като на система за ограничаване на свободата и мисълта. В същото време е изключително любопитно да се наблюдава как същите тези хора не изпитват и най-малко съмнение по отношение на учен, който може да си противоречи на всяка крачка,  да дрънка врели-некипели по дадена тема единствено и само под прикритието на някаква научна диплома. На практика, по същество, вече е реализирана забрана да се изразява собствено мнение от всеки един, който няма съответна научна степен или научно звание.

Ето малък супер-актуален пример за нивото на научните постижения на хората с най-високо реномирани дипломи в борбата с настоящата вирусна пандемия. Първо трябва да се отбележи, че техните научни заключения се базират изцяло на статистика от вида: “Ако имате 100 коня, от които умират 20, то, най-строго научно, смъртността е 20%.”  Но само ако имате ветеринарна диплома. Ако нямате такава диплома, то вие разпространявате опасни  слухове.

За Швеция, където носенето на маски изобщо не е задължително, главният шведски епидемиолог съобщава, че има практически нулева дневна смъртност от Ковид вируса.

От своя страна американският център за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control and Prevention, CDC) публикува следния резултат от изследване (чиста статистика): 75% от заразените с Делта вируса са хора вече ваксинирани. С препоръката, че трябва да се носят маски.

Чиновник заповядва в ресторантите да има отделни места за ваксинирани. Защо? Именно за ваксинираните не е опасно и те не би трябвало да са опасни за неваксинираните. Чисто дискредитиране на самата идея за ваксинация. И чист терор.

На вас остава да решите проблема как точно такава една наука може да ви помогне да решите дали да се ваксинирате или не, дали да носите маски или не. Ако имате интелектуални трудности ще ви се помогне, разбира се. От лесно по-лесно. На всички височайши нареждания отговаряте с “Да!”. Най-важното съображение е да знаете, че преди всичко става дума за лични жертви в полза на обществото.

Например, Американският съюз за граждански свободи (American Civil Liberties Union, ACLU) защитава задължителното ваксиниране като твърди, че то не ограничава гражданските свободи, а напротив,  увеличава ги. А директорът на ACLU защитава задължителното ваксиниране като твърди, че абсолютните права, които имате върху собственото си тяло се отменят, когато други хора са подложени на риск. Към вас се апелира да проявите благоразумие, съзнателност, патриотизъм и т.н.

Не се изненадвайте, вече психологически подготвен, ако в идните години ви помолят да проявите друга, нова,  изключително актуална екологична съзнателност и да спрете да замърсявате планетата с вашето присъствие, да не лежите на гърба на младежта, да освободите така необходимото жизнено пространство за по-достойните, по-способните - вашата малка необходима лепта за общото благо на целия свят. Вездесъщата медико-фармацевтична  евтаназийна индустрия е денонощно на вашите услуги.

Сега да продължим с обещаната технология за създаване на виртуална реалност. Да предположим, че група хора (секта) решава да наложи на обществото дадено виждане.  Тъй като в наше време почти всеки е убеден, че източник на истината е само в науката, на тази група-секта по необходимост се налага да си осигури (купи) малка, но необходима наука за обосноваване на съответното виждане. Известно е също, че за развитието на всяка наука трябват пари, грантове  и т.н. По тази причина се налага тази малка “своя” наука да покаже, че става въпрос за научно-обоснована обществена опасност, или, още по-добре, за опасност за цялото човечество.

Следващата стъпка е да се разгроми всяко алтернативно научно виждане, което твърди обратното. За целта се организират бойкоти, несъгласните се обявяват за аморални невежи, жалко малцинство отричащо “очевидното”,  група човекоубийци, които трябва не само да бъдат лишени от средства за научна дейност, но и да бъдат професионално изгонени от съответната наука. На този стадий особено важна роля играят социалните мрежи за експресно организиране на т. нар. flash mobs (мигновени тълпи, глутници),  раздухвайки скандални истории, които имат потенциала да привлекат вниманието на главните медии. По този начин нашето скандализиращо малцинство може да се  превърне в уважавано главенствуващо (мейнстриймно) мнозинство и да стъпи на магистралата на големите пари..

Следващият ход е да се утвърди идеята  (колкото и идиотска да е изглеждала поначало) като международна норма, обосновавайки създаването на национални конвенции, структури и изследователски центрове.

Логиката, на която се гради стабилността на така изгражданата виртуална реалност е следната: реалността, която ви се поднася е научно обоснована, следователно, не може да се подлага на съмнение. Следователно, всяка критика на тази научно-обоснована реалност е не само безсмислена, тя е вредна и трябва да се преследва с цялата строгост на закона.

Опасни научно-идеологически компликации

Големи компликации за горната постановка могат да се очакват поради съществуващи   други критерии за истинска научна работа, например: ”Ако научните резултати не се оспорват, не може да има прогрес.”

Как тази вредна аксиома работи на практика показва най-безпардонно небезизвестният физик  и нобелов лауреат Ричард Фейнман: физиците теоретици още на другия ден започват атаката срещу всяка нова теория, за да докажат, че не е достатъчно добра или направо грешна. И най-безотговорно същият този Фейнман твърди, че това била и формулата на прогреса.

Между другото, тази позиция определя и един възможен  критерий за различаване на наука от идеология. За разлика от теориите в областта на физиката, теоретичните разработки в областта на идеологията се бранят на живот и смърт, недопускайки и най-малко съмнение в тяхната праведност и перманентна най-високохуманитарна стойност. Борбата обикновено е с всички познати средства. Ако някой посочи факт, който противоречи на споменатата теория се заявява, че  утвърдените професионали в тази област имат друго мнение и който не е миропомазан като професионал с необходимите титли и позиции няма защо да се навира с някакви си там факти. Борбата срещу критиците на такива идеологични разработки е най-безкомпромисна по простата причина, че за това се плаща много-много добре. От тези, които могат да си позволят да плащат много-много добре, отличаващи се от простосмъртните по следния признак:  за тях няма проблеми от какъвто и да е вид - има само разходи.

Между другото, дискутираната по-горе виртуална реалност може да се съгласува с позицията на Ричард Фейнман доста елементарно: заменя се думата “прогрес” с “виртуален прогрес”. Щом като от всички медийни и политически амвони ви се втълпява денонощно, че става въпрос за прогрес и за нищо друго освен прогрес, ще трябва да приемете  за реална тази единствена истина, колкото и нереална да ви изглежда. Иначе….

Зеленото движение, започнало в началото на 1990-те години премина през всички описани по-горе начални етапи, очертани за нашата малка група-секта. Появиха се пари от корпорации, чиито супер-скъпи технологии не биха могли да се конкурират с по-евтини и ефективни, освен ако последните се бойкотират по някаква причина. Днес вече се формулира и главното направление т. нар. рестарт на световната икономика, по една-единствена причина: старият модел не е изгоден за “глобалните стопани” .

Научната обосновка за зеленото движение е, че глобалното затопляне е причинено от човешка дейност. За неговите апостоли това твърдение има силата на единадесетата божа заповед.

Еретични научни палеоклиматични изследвания, които показват, че подобни топли периоди е имало през  VIII-XI векове и II-I векове преди новата ера се отминават с мълчание, както и последни  резултати  на 23 световно признати експерти по физиката на слънцето,  публикувани в списанието Research in Astronomy and Astrophysics  под заглавието “Какво е влиянието на слънцето върху температурните тенденции в Северното полукълбо”.

Резултати  на други специалисти, че антропогенната продукция на въглероден двуокис съставлява около 8% от неговата естествена емисия и че 80% от общото  затопляне се дължи на промяна на слънчевата активност се оставят най-внимателно без внимание от страна на зелената идеология.

Перфектна идеология за формулиране на общочовешка опасност

Да се върнем към примера с нашата малка група (секта). При формулирането на така  необходимата научно-доказана опасност за обществото (човечеството) решаваща роля може да изиграе идеологията на т. нар. инклузивен капитализъм. Капитализъм за всички! За всички! За абсолютно всички, интегрирани в едно общество, в което всички ще  се чувствуват добре, никой няма да  бъде изолиран. С една дума -  “Капитализъм с човешко лице.”

Главно направление на тази идеология е борбата с всеобщото неравенство, в основата на която стои следната свърхгениална идея за равенство: ”Равенство за достъп до “източници”, равенство за достъп до възможности.” (https://www.inclusivecapitalism.com/).

Атмосферата на инклузивност е изключително благоприятна за пропагандирането на идеи от всякакъв вид, включая и най-идиотски, поради иманентната т. нар. толерантност, която морално и идеологически изисква мнението на всеки индивид  да има не само право на съществуване, но и най-уважително отношение от страна на всички останали.  Следователно, как да се  представиш като страдалец е основа на основите за контакти с хората. Втълпява ви се, че при общуване не може да има отговор “всичко е нормално” - има  страдание на всяка крачка и легитимност чрез страдание при всеки контакт. Всеки е недостатъчно оценен. Неправилно пренебрегнат, например, при конкурси с възможност за директен шантаж по тази линия. Тази личност  е пренебрегната не защото не работи добре, не защото не е достатъчно квалифицирана, а защото е, например, с наднормено тегло, или от етноса или с особена джендърна спецификация. С полагащите се изисквания за компенсация.

По-принцип, даден индивид  Х, показващ пълна липса на логическо мислене, има ненарушими права да се занимава, при желание, например, с висша математика. И не само това. Колегите му са задължени да имат към него такова отношение, което да създава най-комфортна психологическа атмосфера за неговите занимания и професионалното му  израстване. Изискването за равнопоставеност (инклузивност, “ние всички заедно”) неминуемо води до свличане от нивото на най-надарените математици до абсолютния минимум, определян от нашия индивид  Х по простата причина, че той няма изобщо потенциалната възможност за движение нагоре. Свличането надолу е напълно осигурено по принцип. Това е и алтернативната формулировка  на тоталната деградация - изискване за стремеж към дъното.  А ето и една политически некоректна формулировка: “Равнение на… кретенизма!”

При такава една  “инклузивна” постановка  формулирането  на каквато и да е опасност за обществото се оказва елементарна задача на ниво детска градина. С един пример за илюстрация.

В него става дума за т. нар. душевно здраве на обществото, което може да бъде опасно разклатено и от една-единствена непредпазливо показана снимка. Според  т. нар закон за накърняване на чувствата.

Снимката, за която става дума е тази  на британския принц Филип, публикувана във връзка с неговата кончина, изобразяваща как той открива нова библиотека (Maughan Library) през 2002 г.  Локалното антирасистко университетско общество моментално организира протест поради това, че принц Филип  бил правил неколкократно през живота си расистки и сексистки коментари. Протестът принуждава  Joleen Clarke, директор на библиотеките на Кралския колеж, да публикува извинение, че е осъзнала вредата, нанесена на общността и че съжалява за така нанесената вреда (harm).

В този конкретен случай  думата “вреда” означава научно-обосновано психическо нараняване по визуален път на членовете на антирасиската група към Кралския колеж  чрез публикуване на образа  на принц Филип. Това предполага, че възрастни хора са изпитали силна емоционална болка при вида на снимка, която е наранила тяхната чувствителност т.е. става дума за маса емоционални жертви.

Тук няма място за илюзии: основно научно положение на т. нар. “Политика на идентичността” (Identity politics) е, че всичко, което ви обижда е заплаха за вашето психично здраве и че ролята ви като ощетен и травмиран индивид е роля иманентна.  Ненапразно такива супер-чувствителни индивиди са кръстени “снежинки” (snowflakes), чието духовно равновесие се стапя мигновено и при най-малкия полъх за мнение различно от очакваното. Имайте предвид, че експресивни първосигнални жестикулации задължително се имат предвид. Та така, бъдете нащрек с вашите телесни движения!

От този пример става ясно, че става дума за една едва ли не тривиална задача да се докаже, че дадена идея е вредоносна за даден сегмент на обществото. Следва преходът сегмент-общество-човечество, който преход отдавна е разработен технологично с две необходими условия: пари и продажни медии. За теоретични обосновки на този тип проблеми няма защо да се тревожите - те се произвеждат на конвейер на най-високо академично хуманитарно ниво. Както “за” така и “против”. Според зависи.

Научна обосновка на социални проекти

Научната обосновка на подобни социални проекти  на практика се изчерпва с вече споменатата по-горе най-стандартна статистика на базата на добре планиран статистически експеримент. “Добре планиран” много често означава следното: така планираме статистическото изследване, че да дава резултати, които са ни най-изгодни.

Едно такова ново изследване от март т. г. предвижда най-оптимистично възстановяване на световната икономика от Ковид пандемията чрез увеличаване световната  производителността на труда  с  1%.

Как може научно да се получи този един процент. На изследване се подлага  специфично подбрана група от големи американски и европейски компании работещи в областта на строителството, медицината, комуникациите и др., половината от които компании са нямали проблеми по време на пандемията. В резултат се прави заключение за подобряване на положението поради повишаване на производителността на труда. Следващата смела научна крачка към нашата крайна цел е да се приеме, че резултатите от този локален експеримент са меродавни и за икономиката на целия свят.

Да повторим, най-големи компании, много от които са били в привилегировано положение по време на пандемията, се вземат за представителни за икономиката на целия свят. Най-научно крайният резултат е нарисуван още в началото на подборката на компаниите, подлежащи на изследване. Резултатът е увеличение не  с 1% на година,  а 2% за следващите 3-4 години. По целия свят, с очаквано възстановяване на икономиката.

Чрез подобна подборка на изследваните системи, без анализ на причини и логика на събития, може да се намери подобна много добра корелация, например, между увеличаване броя на пенсионерите, които играят бридж и повишаване боеспособността на армията с 1% или 2%.

Формулата е проста. Използва се т. нар. чудодеен сценарий. Не се изследва как точно се получава такъв резултат, какъв е механизмът на промените - изследва се наличието на потенциал за промени. С други думи: как става това точно не знаем, но предвиждаме, че е възможно.

Друг тип изследване от подобен  научен калибър препоръчва, че икономиката ще процъфтява, още повече ако в управлението на компанията има джендърно и етническо разнообразие. Например, повече цветнокожи личности, повече хора с наднормено тегло, и/или с вариабелна полова ориентация.

(Baker McKenzie forms Global Task Force on Racial and Ethnic diversity https://www.bakermckenzie.com/en/newsroom/2020/07/global-task-force-on-racial-and-ethnic-diversity).

Логиката, по която следва увеличаване на печалбата на компанията поради споменатото етно-джендърно разнообразие на управителното тяло не се уточнява - има резултати от изследвания. Въпроси от рода “Колко точно цветнкожи индивиди трябва да се назначат? Какво трябва да е образованието на джендърно специалните?”, не се задават. Казано ви е - колкото по-разнообразно, толкова по-добре. Образованието?  Образованието не е взето предвид. Явно не е решаващо като фактор. Защо не е решаващо не е ясно, но такъв е крайният резултат. Основното доказателство за казаното е, че има корелация!

Споменатите случаи са примери за реални съвети, давани на големи западни компании. Ядрото им е в САЩ и Великобритания. Трябва да се подчертае, че изобщо не става дума за саботаж.  Става дума за научно обоснован  идиотизъм.

Спор няма по факта, че някои хора  са били преследвани и малтретирани в миналото по джендърна линия. От биологическа (генетична) гледна точка, ако има доказана такава,  става въпрос за група хора на брой по-малко от 1% от човечеството. Всичко останало е чисто социално явление с наложена социална норма, по същество норма на социално извращаване в полза на този един процент от човечеството. В резултат цялото това безобразие напълно руши всякакви културни канони с претенцията, че новото културно летоброене започва сега. Всичко с по-стара дата е ретроградно и мястото му е в културния крематорий.

В големите градове вече се създава нов етнос, нова урбанизирана народност. Етногенезис. В това число управленчески етнос. Тя се създава като се изтръгне старата  от корен. Новият етнос престава да живее в традиционното общество като засега все още не става въпрос за елит, но тези хора вече ни учат, например, как трябва да се общува.

А ето и една еретична постановка, останала от  класическата култура. Правилното  е да се осигурят равни начални възможности, а не последващо насилствено изравняване.  Абсолютно равни начални условия за децата да се учат, да намерят естественото си място по време на образованието, да паснат естествено и без насилие на точното място в спектъра на възможностите си. Светът от веки веков е показал, че не става за глобално хомогенизиране, че естествено се разпада на отделни под-светове не по външните “зелена” екологична или джендърна координати, а по вътрешната биологична координата, която определя най-естествено традиционните ценности и мястото в обществото  на всеки индивид.

Накрая един  военен пример.

Всяка добра  армия има нужда от истински бойци, агресивни и готови на саможертва . От най-елементарна биологична гледна точка нужни са и хора с високо ниво на тестостерон. Т.е., джендърно равенство в армията не води до нищо добро по отношение на качеството на войника. Генерал Александър Лебед бракува напълно заглавието на книгата на Константин Симонов “Солдатами не рождаются”.  Според него ако не си роден за войник не ставаш: “Солдатами рождаются”. Тези, които не стават, а ги насилват са проблем за всички. И за себе си, и за другите. Често с трагични последствия.

Хората не са  равни по чисто биологични причини. Проблемът е да си намериш мястото,  а не да се бориш за привилегията да заемаш всяко място. Няма нужда от квоти за електрохимици, желаещи да бъдат театрални режисьори. Или да бъдат солисти в операта. Или пък необходими квоти за хуманитаристи като бъдещи директори на атомни  електростанции поради принципа, че не можем да ограничаваме правата им.

P.S.

Най-приятелски съвет от автора: Забравете горните най-ретроградни мисли и примери! За ваше добро и защото светлото бъдеще е пред вас.