ГЛУХАРЧЕ
ГЛУХАРЧЕ
Облаче бяло,
кръгло и цяло
върху краченце зелено трепти.
Духнах го леко,
литна далеко -
ето, в небето виждаш го ти.
Тихо и бяло,
вече не цяло
късче по късче нататък лети.
СЛЪНЧОГЛЕДЧЕ
От едно нищожно зрънце
е израсло малко слънце -
Ровнало в пръстта краче,
на главата си с венче,
гледа към небето само
и отронва плахо: Мамо!
Носи в себе си зрънца
то за хиляди слънца.
ВРЪХ
Висота е мойто име.
Казват, че съм горд и вечен.
Лете съм зелен, а зиме
с бяла шуба съм облечен.
Който с мъка изкачи ме,
от просторите привлечен,
знае строгото ми име
и е вече по-човечен.
Поеми дълбоко дъх,
изречи високо - Връх!
НА КУЦИ КРАК
Онзи, дето ни донесе
бебето веднъж по мрак,
слуша някакси занесен
сред реката квак и квак.
При това на куци крак.
Но дочу се-Цоп!, изтрака
нещо кратко, после пак
той усилено зачака
да започне квак и квак.
Чака пак на куци крак.
НАЛИ
Нещо шумоли в гъстите ели.
Нали?
Сякаш дъжд вали в острите игли.
Нали?
Сякаш че пили някой с пет пили.
Нали?
Прави си бели и не го боли.
Нали?
А пък аз час по час
чувам този мамин глас:
Огън не пали, кой ти позволи!
Нали?
Ежа не гали и не се дели!
Нали?
Много не мели и не се пули!
Нали?
Вече пожали думата нали!
Нали?
КРОКОДИЛ
Този шарен крокодил
може ли да плува в Нил,
щом не иска да се спре
в Черното море?
Как човек да разбере?
Да!- Възкликна шумно Румен
/той изобщо си е шумен,
па макар и доста умен/,
моят крокодил е гумен
и когато е надут
в Нил ще плува като луд,
стига да не срещне в Нил
жив подобен крокодил.
СПАС И АТАНАС
- Краставицата къде вирее?-
питам Спас, а той се смее:
- Много просто! Из лехата -
там пося я Атанас.
А на Наско по главата -
там посях я вчера аз.
После шепне ми: - Едната
май не става за салата.
ПЪРВОКЛАСНИЧКА
- Не е лесно! - казва Ива,
въпреки, че мързелива
аз не съм - попитай мама,
трудя се като голяма.
Но съм вече в първи клас -
в себе си дочувам глас:
- Слушай с двете си уши,
ставай рано и пиши,
по-напред се ти среши,
и задачите реши,
без ръката да греши,
пръст в нослето не муши…
Този глас ме проглуши!
Но си казвам: - Даже мама,
въпреки, че е голяма,
даже чичкото писател,
на читанката приятел,
и другарката добра,
хубава като зора
са били във първи клас,
грешки правили са в час,
листове са драли - рааз!,
/ако искаш, ай на бас/,
чували са този глас,
както днес го чувам аз.
УРОК ПО ПЕЕНЕ
Нещо странно става тука,
цял
квартал
е пощурял!
От аптеката памука
туй отдавна е разбрал -
просто се е разпродал.
Но за извод и поука
всеки работа е спрял:
чичо Кичо, който с чука
гъне сред искри метал
и детето, дето счука
две костилки със сандал,
чичо Вичо, дето спука
днес улука, вчера цял,
онзи, който с глас се фука,
тръните си неизял
и детето, дето с кука
щука хвана, не кефал.
Нито гълъб вече гука,
нито кукувица кука,
и водата не бълбука,
и тревата не свирука -
нещо стене, тряска, пука,
вие, кряска и писука,
а кварталът оглушал
още май не е разбрал -
Ива седем ноти тука
учи днес без такт и жал.
МАГАРЕТО
А-аз! А-аз! - реве,
реве от векове
с пресипнал, сънен глас,
от себе си в захлас -
света ще проглуши.
И вижда две уши
навярно за това
света, а не глава.
ПРАСЕТО
Първо чух аз „Грух” -
тъй нещо тежко писна,
после „Бух” аз чух,
тъй нещо тежко плисна.
И в локвата видях
как сладко се отпусна
без капка срам и страх
една пържола вкусна.
КУЧЕТО
- Защо е в среден род,
щом плаши цял народ,
страхът ми днес не знае.
- Защото, мило хлапе,
отвикна то да хапе,
а само лае, лае…
ЗАЩО ПРЕИЗПЪЛНЯВА ПЛАНА
ОБУВНИЯТ ЗАВОД В БАЛКАНА
- Беше време - каза Ежко,
майстор-обущар при нас,
няма работа…
И тежко
се живееше тогаз.
Дупчиш кожа, чукаш клечки,
гръб превиваш всеки ден
да обуеш две-три мечки,
зайци пет,
един елен…
Срам
голям!
Пристигне празник,
чакан месеци, мечтан,
а след теб животни разни
шепнат: - Ама мързелан!
Колко пъти сред Балкана,
пред всегорския съвет,
ме гълчаха:
- Зле си с плана!
Бърже давай ти отчет!
Но за щастие, момчета,
допълзя веднъж по мрак
тук стоножки цяла чета,
водена
от мъж стокрак.
Казвам ви, че оттогава
няма мъка, няма срам:
своя план
преизпълнява
нашият завод голям!
