Елена Диварова

Винаги съм възприемала името на Марко Марков като част от съвременната ни поезия и съм виждала фигурата му - ярка, артистична на фона на пловдивския литературен живот.

Така че не знам кога беше първата ми среща с него, но много добре помня втората - истинска и лична среща с този забележителен поет и преводач.

Това стана през 2009 година, когато той издаде в превод на български език сборник стихотворения на великия арменски поет Нахабед Кучаг.

Книгата носи многозначителното заглавие „Синя птица, златно перо” и е блестящ пример за саможертвата и благословията на преводаческия труд.

Саможертва, защото подобни златни строфи могат да се преведат от един език на друг единствено по мост, който преводачът строи денонощно, без да жали физически, духовни и емоционални сили.

И благословия, защото в края на този дълъг процес, изискващ постоянна интелектуална ангажираност и щедрост на сърцето, радостта от новородената поезия - звучаща на друг език, е дадена само на преводача.

Неслучайно в арменската културна традиция всяка година в първите дни на есента (на различна дата според подвижния християнски календар) се чества Ден на светите преводачи. Народът, носител на древна писменост и създател на богата книжнина, знае много добре, че преводаческият труд е свещено дело.

Нахабед Кучаг е класик в арменската поезия. Както е отбелязано в предговора, той „е роден в началото на XVI век в селището Хараконис, близо до Ван. За живота му достоверни сведения няма. Останали са само легендите.

Според една от тях той е бил градинар - твърде красиво и подходящо за всеки поет занятие. Според друга е съумял да излекува със стиховете си смъртно болната жена на някакъв султан, който наредил да бъдат построени в чест на поета седем моста, седем църкви и седем джамии. Когато четем или слушаме стиховете на Кучаг, почти преставаме да се съмняваме в целебната им сила.”.

Позволих си този дълъг цитат, за да научат повече за арменската поезия тези, които малко я познават.

Стиховете, наречени айрени (айрен - специфична арменска литературна форма, б.а.), в следващите близо 130 страници се редуват ту закачливи и леки, ту влюбени, тъжни, но със светла тъга.

Майсторството на Марко Марков като поет прелива в умението му на преводач.

Намерени са точната дума, естественият словоред, усеща се като нежна сянка архаичното звучене на една отминала епоха, за да можем на български език да почувстваме богатството на арменската реч, изяществото на стиха и таланта на Нахабед Кучаг.

Голяма част от лирическите стихотворения в тази книга са с любовен, а някои - с еротичен заряд. В тях блика жизненост, желание за взаимност и радост от живота:

***
Ти си тънко стебълце
от тръстика - и ме вика
с трепет твоето сърце
и страстта ти огнелика.

Казват, че от твойта гръд
извор най-целебен блика -
спрял съм се сред дълъг път,
жаждата ми е велика.

През 2014 година Марко Марков издаде книгата „Майка Армения” - сборник, в който са събрани творби на събратя по перо - това са арменските поети Ованес Шираз и Баруйр Севаг и българският поет Марко Марков, съставител на сборника.

В това вълнуващо поетическо братство българският читател се запознава с двамата класици на арменската поезия от ХХ век чрез биографични бележки и чрез представителна част от творчеството им.

Самият съставител в „своята” част на книгата е разгърнал богата палитра от арменски пословици и поговорки, преведени от него в стихове. Така се докосваме до натрупаната през вековете мъдрост на арменския народ, която е съсредоточена в малки поучителни текстове.

Някои от тях звучат като епиграми, а други са с елегично звучене, защото в тях е утаена болка от години на страдание.

Ето един пример, в който арменската народна мъдрост, преведена от Марко Марков, се вписва безусловно в контекста на съвременния ни обществен живот:

***
Помни, че празната талига
дори по гладък друм
без повод и без полза вдига
най-много шум.

А следното четиристишие има високата цена на зав?т към всеки съвременник, който свято цени честта и достойнството си:

***
По-смело! И нека да тлее
по пътя ти мисъл, че там,
където страхът живее,
живее и твоят срам.

Във втората част на книгата е представен поетът Ованес Шираз. Основни образи в неговото творчество са майката и родината. Сред главните теми е геноцидът над арменския народ.

Стиховете му на тази тематика са звучали по стадионите и са обединявали народа на днешна Армения. Не са малко и творбите, в които Шираз дава израз на философски размисли за живота и съдбата на поета.

Една от тях е пример за яснота и красота в превода:

***
Литва над хармана гълъбово ято
и в небето стапя се без звук.
Вятърът отнася го крилато
в сини краища, далеч от тук.

На харман сърцето ми прилича.
И от него, тъжно и добро,
отлетя самотна гълъбица,
в мен оставила едно перо.

Баруйр Севаг, който е представен в третата част на книгата, също е един от най-добрите арменски поети на ХХ век. Той е и писател, преводач, литературен критик.

Още през 1996 г. мащабната му поетическа творба „Литургия на три гласа” е преведена чрез съвместния труд на Марко Марков и Агоп Гилигян. В книгата „Майка Армения” съставителят предлага вълнуващи стихове:

РАЖДАНЕТО НА ПОЕТА

Поет се става само в оня миг,
когато разбереш,
когато изведнъж усетиш,
че сътвореното от теб прилича на бутилката,
която пуща в бурното море корабокрушенецът моряк -
едно парче хартия в нея има,
а върху него - за спасение молба.
… Дали капризното море на времето
ще изхвърли на брега
бутилката?

И двете книги са оформени блестящо в полиграфическо отношение. Луксозна хартия, твърди корици, прецизен дизайн. Еднаквият формат подсказва, че са концептуално обединени.

Художник на кориците и на илюстрациите е Цвета Маркова - дъщеря на автора. Идеята й да свърже рисунките си със стила на средновековните миниатюри, украсявали безценните ръкописи в арменската литература, е впечатляваща.

Така още преди да разгърнем книгите, ние вече потъваме в света на високата естетика.

Миниатюрите, които съпровождат всяка отделна творба, съдържат флорални мотиви, изобразяват птици или напомнят митически същества и с рисунъка си се доближават до изяществото на арменските буквени знаци.

Двете книги, на които автор, преводач и съставител е Марко Марков - „Синя птица, златно перо” и „Майка Армения” са неотделими една от друга.

Те са красноречив пример за това как поетическото майсторство и щедростта на талантливото сърце се съчетават с високия критерий по отношение на стил, съдържание и външен вид на печатното издание.

Във финала на „Синя птица, златно перо” четем поетичен послеслов, в които авторът с лекотата на класическата четиристишна строфа разказва легендата за Нахабед Кучаг.

Но като всяка художествена творба - и това последно стихотворение съдържа обобщена оценка за творческия път на всеки истински поет.

За мен в тези стихове е и образът на Марко Марков, който също като арменския си събрат „живее като блага вест”.