Иван Дочев

КЪМ РОДИНАТА

(Покаяние на емигранта)

Твой син не мога да се нарека -
не дадох за победите ти нищо.
Но ти простря спасителна ръка
и стопли ме на твоето огнище.

Завинаги към тебе прикован,
аз пия от вековните ти сокове.
Възземам се с молитвени слова
към Бог и твойте върхове високи.

СЪКРОВИЩЕТО НА СТРАННИКА

Аз ги пазя - скъпите писма на мама,
с разкривения й почерк писани,
напоени със сълзи и мисли,
дълго парили сърцето й измамено.

Те са скътани сред книгите грижливо
и в душата - нежно отпечатани.
Аз чета ги като ръкопис старинен,
те са - моето богатство златно.

В колкото страни далечни и да ходя,
колкото жени и да ме любят верно,
ще се върна най-подир в земята родна,
та на майчин скут утеха да намеря.