Румен Стоянов

Звучи нелепо, стряскащо, никой досега не го е твърдял и ще направя обосновка.

Подир славния и героичен, па (съдейки по небивалия разврат) еротичен 10-и над милодрагата ни земя рукна порой от чуждици. Не дойде отвън, изливаме го ние самите, обитателите й, кой повече, кой по-малко, един преднамерено, друг несъзнателно. Така или онака, явлението е повсеместно и поголовно: даже ако не прибягваш до вносотии, неизбежимо ги чуваш (радио, телевизия), виждаш (списания, вестници), охотно, чак стръвно разнасяна от личности, осведомителни/осмърдителни средства. Без инородни слова не може нашият и всеки друг език, не за тях става тук въпрос, а за хиляди, хиляди напълно излишни, които не само вкарваме, употребяваме, разпространяваме, налагаме, като същевременно изтласкваме, обричаме на бъдещо отпадане нашите им съответки. С това никак читаво положение сме толкова свикнали, че никакво впечатление то не ни прави, камо ли в натрапничките да съзираме зловредност. По тоя начин бързо променяме речниковия състав: придаваме му небългарски облик, главно английски. Всеки може да се увери: достатъчно би било в една статия да подчертае колко са чуждиците й. Нещо повече: даже ги предпочитаме. Как инакояче да обясним защо низвергнахме, примерно, сътруднича, сътрудничество и гушнахме колаб(ор)ирам, колаборация? Оти прокудихме обсъждам, пък натресохме дебатирам, че и подсилка дискутирам? И с какво по-изразителни, по-точни са? Единствената им заслуга е, че онагледяват чуждопоклонство и липса на национално достойнство.

В раболепниченето сме отишли вече дотам, че не си даваме сметка що вършим: поангличаваме говора си, нещо позорно, а то не буди обществено възражение: кои партии, творчески съюзи кога, къде, издигнали са глас в защита на българския език? Пълното мълчание равнозначи с крещящо лицемерие: прославяме равноапостолните братя св. св. Кирил и Методий, основоположили нашата книжовност, обаче вървим против безсмъртното им дело. Изглежда пресилено, ала само на пръв поглед. Какво правят Братята? Знайно, превеждат Библията. Сиреч: въз основа на елински думи създават равнозначещи тям български, до тогава не съществуващи, а не тръгнали по лесния път да чопват и пробутват готови чужди. Пък ние именно тъй сторваме.

И какво излиза? Не гледай как мързелашки приемам инородни слова, чувай как възхвалявам Първопреводачите Първописатели. Ако туй не е лицемерие, що е? С тоя двуделен подход, изобличаващо наподобяващ раздвоен змийски език, не само недостойни потомци на Първокнижовниците сме, но и техни обругатели, потъпкващи завета им да словотворим. На 24 май ще ечи ликуващият възпев в чест на безсмъртните Двама, но тъпчем езика им с уродливости от порядъка на иновирам, нас изобличаващи в низкопоклонство и лентяйство. Светци на Православието и Католичеството, небесни съпокровители на християнска Европа (1980, папска енциклика), те са ни оставили прекрасен образец да творим с наши глави, а ние самата дума творчески - в пряка обръзка с Всетвореца - я възневидяхме и угоднически-подлизурски заменихме с креативен. Нали кажеш ли а, ще кажеш и б, мигар ден ще дойде да умуваме как да наричаме Твореца? Един през друг сме кой над кого по-големи родолюбци, а дори любовта към отечеството я изразяваме с купешки приказки. Повтарям: ако туй не е двуличие, какво е, уверяваш едно (колко се прекланяш пред великите българи св. св. Кирил и Методий), а употребяваш не български думи.

„История”-та на светогорския монах, и той светец, я горещо тачим, но удобничко забравяме горестния поплак „поради что ся срамиш” и най-безсрамно сипем дошляци в речта ни. Също тъй кощунствено постъпваме и с дядо Вазов, уважително го патриарх наричаме, а от потопа днешни чуждици той би се в гроба обърнал. Това не е ли притворство: хвалиш герои, а пробутваш тям неприятното. Самси Всеспасителят е отсъдил: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона” (Матей, 6:24). Да не би който използва преобилните чуждици, пък се брои за читав българин, смята, че опровергава Него?

Сега към заглавието. Какво е България? Безчет всякакви неща, най-вече българите. А щом те неопровержимо нехаят за своя език, дори кога уж го милеят, значи България неопровержимо нехае за него: чрез тях тя е за поангличанването му, e против родната ни реч омайна, сладка.