Румен Стоянов

Сред потопа от излишнотии, който хлуйна в езика наш насущний и не секва, едни от най-често въртяните са идентичност и креативен. Едва ли би било излишно да поумувам около тях, ибо популацията (населението) ги възприе одма, сиреч от мах, без никаквейшо възражение, а и как щяло, те идват от блажения, всеправеден и всемогъщ Запад, пък там няма грешка, защо да повдигаме въпрос дори пред самите нас, брюкселските мъдреци отускат еврофондове, ами ако случайно се нещо докачат, я по-добре свий ушета, Зайко Байко, другояче изразено: молчать, не рассуждать.

Креативен ще рече творчески. Творя е създаваш нещо до преди миг не съществувало, ти лично го вадиш от небитие. А още с понятията креативен, креативност чопваме вносотии, значи съвсем нищо не създаваме, заготовка нечия докопваме. Уж думата креативен подтиква към измисляне на кое що, пък на дело озаконяваме свое бездействие. Както дупедавски прокудихме творчески, нима ще изгоним също и творя, творец? Зер кажеш ли а… Как ли ще наречем Всетвореца? Творчески обладава необоримото предимство, че плод е на люде българи, в противовес на креативен. Моя смиреност недостоен съм да фройдясвам, но предполагам, че доктор Пинк Фройд би основателно разтълмил, че използващите креативен го вършат, защото из тъмнотиите на подсъзнателността хранят щения за действия креватни, сиреч им напират либидни щения. Говорейки за креативно писане, они си въобразявят, че като нижат било стих-овце, било прозици, креватно гушват някоя, някого и съответно онождат. Макар и не фройдист, приемам Пинк Фройдовото обяснение, зер успешно далдисва из глъбините на човешката умствена, полуумствена, извънумствена дейност. Щастливеца отдавна завещал е същински същия случай с бая Ганя: „Като кажа така… ф… ф… фаталния, сякаш че фащам някого за гушата…” По начин еднакъв (на български идентичен), ако беше жив оня търговец на дребно, щеше вместо творчески да възлюби кре(в)ативен. Няма го мустаклията с подпурите, грешка, потурите, но ей ги милионите му достойни потомци, заменили фаталното гушехващане с нему равнозначните кре(в)ативен и кре(в)ативност.

Посредством своя лозунг „Единство в многообразието” Евросъюзът издигна върховната повеля да браним националната си културна самоличност. И в изпълнение на тоя хубав зов първото, което направихме, б/е да низвергнем самоличност и натрапим идентичност. Е като как ще вардим нашата културна самобитност, щом възневидяхме даже понятието? Сторихме го заради чуждоугодничене, раболепие, липса на обществено и лично достойнство, а с тия присъщности няма да съхраним националната си културна идентичност и още по-малко самоличност: важни са не те, а еврофондовете, не бива в никакъв случай да ги отървем, пусти келепирец бай Ганювски, той, той е над всичко, а какво файдосваме с тая самоличност? Нищо. Тогава за какво да я милеем? Обилно и охотно приемайки дошляци без дори малейш опит да ги ограничим посредством родни съответки, читавия зов го преинаквяваме: единство в еднообразието и по тоя неосъзнат, обаче зловреден начин заставаме против евросъюзната постановка.

Институтът за български език не предприема нищинко да поозапти инословната напаст, дори не изразява становище, поне да призове нека бъдем като личности, общество по-сдържани в разточителството, буйството с навляци. ИБЕ би могъл да обърне внимание, че въпросното явление е отрицателно, вредоносно, мнозина биха се позамислили. А той мълчи непроницаемо и с тая безмълвност подкрепя езикозатлачването, допринася за него, щом не бие тревога досежно опасността. Все едно плъзнала е болест остро заразна, пък министерство на здравеопазването зъб не обелва какви предпазващи мерки да бъдат взети, а най-бездушно гледа развоя на събитията. Могло би да се предприемат много неща: от провеждането на кръгли маси до съвместни прояви с няколкото писателски обединения, съюза на журналистите, преводачите, депутатски изказвания в Народното събрание и т. н. Уви, за ония, които биват наричани, защо ли?, дупедати, състоянието на езика ни е следпоследна грижа. Обилно въпием срещу корупция (цигани викат курупция), плъзнала непокътваема къде ли не, а затваряме очи пред езикопокварата, ибо правилните отечествени думи са покварявам, поквара, поквареност, покварен, поквареняк, покварена, покваренячка, поквареница. Единственото, което прави ИБЕ-то, е да съставя обемисти речници на чужди слова, с което ги озаконява, нищо повече. Има някаква снобска надпревара кой през кой да използваме восни думи, преобладаващо английски, грешка человешка, юесейски, та един повече, друг по-малко, ала в съвкупност, като цяло, милодрагото ни овцество право-постъпателно и неотстъпно поангличанва езика български, да ни е честито.

Някога, през отоманското културно съжителство = присъствие, траяло ни, за жал, едва полухилядолетие, говорът ни е изобилствал с турцизми (в действителност често иранизми, арабизми), гърцизми. Сега, в божем свободна България он преизобилства със западнизми (предимно англицизми). Каква е разликата, щом в поробената и в независимата ни (тъй де) страна езикозамърсеността е крещящо, ако ли не и напълно сходна, дори може би еднаква или с превес на втората? Мигар съвсем доброволно и с бързи крачки вървим - защо, Божке мили?! - към англобългарски? По време на социализма партията изискваше комай поголовна възторженост у целокупното население (днешната популация), новио живот трябваше да го строим, па градим не как да е, а възторжено, и по същия начин сега пак с великански крачки напредваме възторжено към окончателното замърсяване, чети поангличанване, на езика наш насущний. В началния, средния и последния социализъм катерехме подстъпите към светлия, велик, чутовен връх Комунизъм, по настоящем с единосъщен възторг катерим все по-успешно подстъпите към светлия, велик, чутовен връх Англоанглийски. Преди оглавяваше ни партията, раболепничеща пред КПSS, днес ни води същото раболепие.

Някой (то за всичко има някой някой) ще възрази: хайде сега, чудо голямо, влизали еди какви думи. Абе като е толкова безобидно, защо Франция, Полша, Литва, Естония, Латвия, Белгия си вардят езиците посредством закони? Те нещо гламави ли са? Нима ей тъй, произволно бива упражняван такъв силен, повсеместен натиск чрез рок/поп/джаз/музика, книжовност, филмите на Холиблуд и всякак посредством култура?

Чрез популация, дестинация, локация, профанация към ликвидация на българската нация! Ако няма рима, по сянката ми удари ма. Долу о,кей, да живей о,гей!