Атанас Звездинов

Каквито и форми и цветове да се съчетават в този калейдоскоп, това ще бъдат стъклописи от световната катедрала на историята - Рим. Такъв магичен калейдоскоп завърта за читателя Лидия Николова с книгата си „РИМСКИ ИСТОРИИ”.

Впрочем какво значи истории? Историческо повествование? Разкази за някакви случки или обобщен опит? А може би всичко това, взето заедно? Още повече, когато историите са Римски.

Зачитам някоя книга, и ако особено си струва, се връщам за да я прочета с молив. Така постъпих и с тази. Защото веднага усетих, че тя е не само богата информация и увлекателно повествование, а философско осмисляне с ценни препратки към самото съществуване на света.

Лидия Николова е издала повече от десетина книги от този жанр. Автор с опит, самочувствие и признание. Навлязла е вече в неговите тайни.

Внушава ни, че пътуваш, когато мислиш. Иначе само разглеждаш. Какъв е тук жанрът? Редуват се , вплетени органично, пътепис, научна литература и белетристика. Като е трудно да определиш кое е водещото.

В съзнанието остава яркото впечатление на умело поднесеното, внушеното познание. А авторката е странен екскурзовод, изключително ерудиран и сладкодумен. И въпреки, че ни залива с огромно знание, човек е наситен, а не - преситен.

Защото всичко е поднесено емоционално, преживяно, а не равнодушно. Авторката признава: „Рим не предразполага толкова към пътеописания, колкото към душевни странствания и размисли, затова според някои да разкажеш за него, значи да разкажеш за себе си.”

А редакторът й Георги Й. Георгиев допълва: „Наблюденията й са всеобхватни, обобщенията премислени, езикът е точен и разкрепостен, афористичен, публицистичната страст е обоснована, художествена, категорична.”

И още: „писаното е не от турист, а от изследовател…творба колкото научна, толкова и художествена…запознава ни не само с музеи, златни скъпоценности, мраморни и други отломки, но открива също душите и поведението, обноските и културата…” Казано синтезирано и точно. На мен остава само да го докажа с примери от книгата.

Да покажа и това, че авторката индиректно изпраща послания към днешния ден, като „само подсказва, че всичко е функция от компетентността на избраните хора за едно или друго дело.”

И навлизам в темата, както признава и авторката: „Рим ме порази. Първо ме омая, после ме обсеби.” Тръгвам обсебен, като през цялото време не забравям за Двуликия Янус, който с едното си лице гледа назад, а с другото - напред.

Развалините на Рим, днешните му улици и покриви, мащабното в живота им, и битовите историческите подробности за великите, многото любопитни пикантности за действията им и за последствията от тях, ценните исторически свидетелства, всичко това уж ни развежда и припомня, а всъщност прави белетристика.

Защото е не само описание, а съпреживяване, лично отношение. Авторката не само гледа видимото на Рим, а непрекъснато се опитва „да си представя”.

Тя дори усеща защо не може да пише, когато стои върху гладиаторската арена, където „безброй десетилетия се е ляла гладиаторска, човешка кръв”.

Сякаш както „дървото е космическа ос между небе, земя и подземен свят”, и самият Рим е едно такова дърво, което живее и днес.

Каза се вече, че наблюденията не са туристически и повърхностни, а водят до философски изводи и обобщения.

Те се извличат от всичко - и от впечатляващите безмълвни руини, и от ярките случки със завоеватели, императори и папи, които Николова е проучила задълбочено, със съзнанието, че „никой по-добре от самото време не умее да подрежда хаоса”.

Тя увлекателно ни развежда из миналото, но никога не я напуска чувството за съвремие. Обяснява ни дълголетието на Рим, впуска се дори в геологическо изследване, за да ни покаже корените на развитието му, за да ни внуши колко е „неизчерпаем и измамен.”

Пише с проникновение, отдаденост и любов, омаяна от магията му. Изследва и навлиза в дълбочина не само в историческите му страници и припомня исторически изводи, но стига дори и до историческите му предразсъдъци, които поднася със закачлива лекота. И ни внушава, че в основата на всичко е приемствеността.

Съжалявам, че това е само рецензия, а не изследване или студия, за да мога да цитирам великолепните обобщения на авторката от всяко нейно съприкосновение, които стигат до глобални житейски изводи. Познавателното винаги е съобщено интересно и интригуващо.

Такива са и разказите за Ромул и Рем и за кърмещата ги вълчица, и за смокинята - „космическото дърво за италийските народи”, и за преданията - за отвличането на сабинянките, за „Черния камък”, за къщата на Девиците-весталки, и за съседите на древния му предшественик Урбе етруските, които „ били смятани за най-големи майстори на магията и предсказанието, умеещи да разчитат мислите на безбройните божества.”

И то с ясното съзнание, че „историята и измислиците неделимо се преплитат.”

Въвеждайки ни в историческото преддверие, авторката обстойно ни описва Форумът „декорът на всички жизнени цикли на Рим”, Курията „прабабата на всички парламенти”, Траяновите пазари, Седмохълмието, Златната къща на Нерон, Устата на истината, Помпеевият театър, Скалинатата, и многото, безбройно много църкви.

Описани са пищните празници като Сатурналиите, традицията на Триумфите, Карнавалът на Рим, съвременният „Жена под звездите”, и редица други - стари и нови.

Занимателни са историите за носенето на тогата, за законите и правораздаването, за ораторското умение и реториката, за чудатостите - „скокът на Тиберий”, за появата и развитието на християнството, за робството в Рим, за лудостта на императорите…не е премълчано и прочутото отровителство в интерес на наследяването на властта.

И може би тук е мястото да подчертая тематичният подход на авторката, като систематизирана организация на материала.

Детайлно са изследвани темите: за хълмовете на Рим - естествени и изкуствени, портите, стълбите на Рим, обелиските и паметните колони, за гробове, гробници и мавзолеи, за наземното и подземното, днешното и историческото, мостовете на Рим, темата Тибър, песните, изкуството, дори наводненията и еврейският седмосвещник Менора.

Но никъде това тематично разглеждане не е самоцелно. Винаги всичко е свързано с човека, през призмата „за човека”. На всяка крачка читателят вече помни, че паметта е овековечена от изкуството.

И за кой ли път авторката ни напомня с присъщата й деликатност, посредством картината на Тициан „Сакро и профано”, че „земното и божественото са близнаци.”

Между философските й акценти е и вечно актуалният, че „Само твоите дела са твоя собственост.” Нека тук отбележа, че това й е присъщо органично.

Често авторският й похват се основава на крилати мисли на великите и на народни умотворения на само в тази й книга.

Цялата й книга „Пробудени мисли” представлява тълкуване и доразвитие на мисловни формули и акценти. И тук те са съвсем на мястото си. Често разсъждава и за „символното”, което също е в естествената й нагласа.

Със самото си съществуване и с действията си Великите личности във Вечния град също са привлечени като етически и философски аргументи.

Авторката си ги поставя като предизвикателство, което трябва да докаже. И оправдава тази си смелост. Като непрекъснато се преплитат събития и декори, декори и събития и не можеш да определиш кое е по-внушителното от тях.

И цялата двадесет и седем вековна история на Вечния град, с всичките й исторически и артефакти - истини, митове, легенди, предания, са осмислени от съвременна гледна точка с философски привкус.

На много места, както например в „Здравей, Сфинксе”, повествованието е чиста белетристика с художествено внушение. Сякаш присъстваме и наблюдаваме смъртта на Цезар, превъплъщението на „народния” водач Кола ди Риенцо, гибелта на Калигула и Клавдий…

И макар и всеобхватно, описанието е пестеливо и динамично. Заслужава си, но не е възможно, да се спрем и на чудесните й лирични отклонения.

Наблюдателна е и за промяната на вкуса на поколенията през вековете, когато говори за Паметника на Виктор Емануил например. И за очертаващите се тенденции в съвремието.

Омагьосват ни, карат ни да се забравим, редуващите се, вплетени органично пътепис, научна информация и белетристика, които ни привличат с все по-голям интерес.

Така че потънали в миналото, внезапно се опомняме, че това е днешният ден и днешният Рим. Опомням се и аз.