Пенчо Пенев

Българската Академия на Науките е издала спомените на Мито Анков, един от най-дейните бунтовници във Врачанския край. Той е от оня безброй български идеалисти, които бяха готови до край да отстоят в неравната борба, за да преместят колелото на историята.

Неговите спомени възобновяват в малък мащаб героичните борби на българския народ от 1872 година до освобождението на 1878 год.

Собствено, говори ни един човек, непосредствен зрител и участник в събитията, и колкото нескопосно и простовато да е разказано всичко, все пак затрогва и увлича читателя.

Що се отнася до историческата достоверност на спомените, тях историкът и изследователят ще прецени с необходимите справки, тъй като знае се, че винаги участниците не са съвсем безпристрастни към рисуваното събитие.

Тези спомени на Мито Анков хвърлят осветление върху дейността във Врачанския окръг през време на готвеното въстание от Васил Левски. Когато Димитър Общи, със своята твърдоглава и своеволна дейност чрез обира на пощата в Арабаконак разнищи цялото готвено въстание, интересно е състоянието на духовете във Врачанския край.

Докато, предполага се цялото население да бъде сплашено от турските потери и закани, то най-спокойно приема всичко и продължава да се готви за решителния край. върховен момент е настъпил в душите на обезправения пет века български народ, за да може да приема смъртта като изкупна жертва.

Ето какво бележи Мито Анков за селяните от с. Долна Кремена на стр. 15 и 16 от спомените си: „И тям също казах: да не се боят, да си мълчат и да следят в селото кръстените турци. Но те нито искаха да знаят, че разкритията в Тетевен щели да напакостят на делото: за да се придобие свобода, трябвало и жертви да се дадат, ми казваха те, а нищо не били дадените в Тетевен.”

Българската мемоарна литература е бедна, особено пък от тези късни времена. И всеки ред на съвременник и участник в тези велики събития е ценен, дори и да е написан неграмотно.

Тук са важни повече фактите и отражението на събитието в дадени личности и народ. Културният историк и народопсихолог ще намери богати материали за обяснение на много различни факти от обществен, политически и икономически характер.

Ето защо починът на Българската Академия на Науките да издаде тия спомени и бележки е не само благороден, но и задължителен.

Защото кое друго културно учреждение у нас със значението на академията може да издаде пособни материали, в които се спазват толкова учудваща народностна енергия, и които биха били като добро историческо четиво, особено за големите люде у нас.

Ние сме народ, в който като че ли липсва историческо чувство - новата ни история прекрасно доказа това.

Спомените на Мито Анков са съпроводени с предговор от уважавания г-н Н. Начов, под чиято редакция излизат.

——————————

в. „Литературен глас’, г. 9, бр. 328, 11. 11. 1936 г.