ИЗ „МАЙЧИНИ ПЕСНИ” (1935)

Стилиян Чилингиров

Книга за бебета

***
Люлю, люлю, Люляне,
нека дядо да стане
тоя, що го люлея,
хем люлея, хем пея:
„Мами мило детенце,
с чипавото носленце
и с устица-парица,
сладки като халвица,
нека Бог те очува,
мама с теб да добрува,
татко да се гордее,
в радости да живее”.


***
Спи ми, бебко, спи!
Твоя татко бди.
Мама люлчица люлее,
люлчицата пита: „Где е
наши Сънчо от горица,
да го свържем ний в торбица”.
Спи ми, бебко, спи!


***
Моя бебко сладко
е заспал при татко.
Аз му тананикам
и на сън му викам:
- Бебко, понаспи се,
бебко, отмори се
ти сега при татка,
сетне аз пък сладко
ще те нацелувам,
ще те нацелувам!…


***
Да прегърна краченцата,
да кръстосам ръченцата,
да опъна ушичките,
да изгладя косичките,
да разтъркам гърдичките,
на ръка да те преметна,
с кърпата да те наметна,
да избърша гърбенцето,
сетне мами детенцето
в пеленките да те сложа,
та да нанкаш, колко можеш
чистичко, очипано
и със пръст непипано.


***
Две очички,
две ръчички,
две ушенца,
две краченца
и носленце,
и брадленце,
сто целувки,
сто милувки
мама всеки час им дава
и пак жадна си остава.