ЖАЖДА
Из „Огледални вселени” (2021)
ЖАЖДА
Случва се
в пустиня бродещият пътник,
жаден,
кристален извор да отминe,
взел го за мираж.
НАФОРА
Раздадох думите си
като нафора.
Едни са сладки,
други като отрова горчат.
Опитайте ги.
От тях за нежността ми тъжна
всичко ще научите.
Ако ли не -
положете трохите на масата,
та птиците небесни да ги изкълват.
ПЪСТРО ВРАБЧЕ
Времето -
пъстро врабче -
на моя прозорец
със човката си чука…
Кълве. Чук. Чук.
Трошичките на моите минути.
ЗАКЪСНЯЛА НЕЖНОСТ
Закъснялата нежност
кацна на дланта ми,
многоцветна пеперуда
с пърхащи крила.
Не я докосвах.
Боях се
да не отлети,
уплашена.
Да не изтрия
нежния прашец
от плахите крила.
После нощта се спусна.
и затвори дланта ми леко
във черната си шепа.
МОЛИТВАТА НА ЕДИН АТЕИСТ
Как бих искала
да имам един свой собствен бог.
Да седи до мене,
да ми изтрива сълзите,
да ме приспива с приказката
за безкрайната вселена
на бъдещето,
която ще извървя
заедно с децата си
и техните деца.
И никъде да няма
зала за сбогуване,
нито сълзи.
Да, колко бих искала да имам
такъв един бог
милостив.
ВИДЕНИЕ
Завързах в сумрака
в двора под ореха
конете на мислите.
Сниши се небето.
Западаха от него мъртви
рояци черни птици.
Домашният питон - страхът
се мушна под леглото.
Нагорещи се до червено
прагът на дома.
Мета по пода
като топчета стъклени
надошлите
сини и кафяви очи.
Нарязах с ножица остра
гласовете на очакванията.
Зарових под пода
и Изгрева
и Залеза.
Дочух обаче -
някой в тъмното плаче.
Върху стъклото на прозореца
като туптящо сърце
се блъскаше
ранено врабче.
КЪЩА
Ще си издигна къща
върху боров сал,
ще посадя между гредите
цветя и зеленчуци.
Кипарис ще отгледам,
череши, тополи,
малини и вишни.
А после
ще си взема сбогом
и със сала,
уморена,
ще се впусна
срещу течението на реката
укротената и спящата.
Към миналото.
9.10.20
ЕДНА ДУМА
Понякога,
в разплакан ден,
дума една, единствена,
доплувала нечакана
до мен,
изгрява тихо
и ме топли
във онзи мрак
студен.
