Камила Немат

превод: Иван Есенски

Тюрбанът на върха е от мъгла -
това е знак от идващата пролет.
Под още оснежената скала
за слънце виолетките се молят.

А пролетта по равното лети,
разлиства се в червено и лилаво -
докато там ухае и блести,
тук зимата не ще да се предава.

За всичко е виновна пролетта -
големият ни сън е свършил вече,
но в планината идва късно тя,
а пък мъглата само е предтеча…

На степите в зеленият килим
втъкава здрачът бронзово и черно
и хората в предзалезния дим
със смях застилат маси за вечеря.

Това е пролетта на моя край:
сияе долу, горе пък я чакат
и докато в степта бушува май,
при нас април едва надхвърля лакът.

Но вече ледовете се топят,
крила в небето синьо се завръщат,
цъфтят цветя и птиците кръжат
и с радост кацат в родните си къщи.

И ето - скрежът вече е роса,
морави като перли зеленеят
и ветровете слънчева коса
развяват в чест на пролетта и пеят.