НЕ КАЗВАЙ
превод: Иван Есенски
Дойдох на среща с теб, върбице малка.
И ти, чинаре стар, ме погледни!
Кажете ми какво потъна в мрака,
какво се случи с миналите дни!
Дойдох сама на тайното ни място -
не питайте защо дойдох сама -
причината е повече от ясна,
защото с вас съм като у дома.
Като преди сега съм пак готова
за първи път да видя любовта -
под теб, върбице стихнала, отново
с целувка първа да ме срещне тя…
Дойдох да търся белези от нея
по твоята кора, чинаре стар,
та в сянката ти да ме залюлее
и изгори предишния пожар.
И повестта ми пак да се повтори,
и пак сърцето ми да зазвъни,
и цялата вселена да говори
какво се случи тук в ония дни.
Запазих ги - като листа наесен
те тлееха с години в памета.
Животът ни без спомени е лесен,
но ние като мъртвите листа
без тях ще си отидем - върволица
без име, без любими, без другар…
Не казвай, че дойдох при теб, върбице!
Пусни ме да вървя, чинаре стар!