Христо Германов

РОДНА ПРЪСТ

Вървя отново днес по този път,
по който детските ми стъпки светят;
и стигам до къпиновия рът,
на който тати спря конете,
когато се преселвахме в града.
Посочи ни тогава нашта къща
и бързо се обърна настрана…
На спомените ехото
ми връща
гласа му, от тъгата овлажнял…

Сега дърветата са остарели;
мъхът им повече е потъмнял.
И нашта къща в селото я няма…
Стоя замислен,
а една сълза
потича по лицето ми самичка…
Навеждам се и вземам от пръстта
голяма, колкото сърцето бучка…

ЗАБРАВА

На баща ми

Играеха конете ти;
играеха
най-хубавите в селото коне.
И ние с брат ми,
скрити в къщи,
знаехме,
че само ти с камшика
можеш да ги спреш.
А ти,
каскета килнал,
им се радваше
и чакаше да скочат през плета…

Пиян от обич и възторг,
забравяше,
че могат
някого да осакатят…

ВЪЛНЕНИЕ

На К. Ф.

Русо слънце от небето на съня ми:
и отново пламват в мен протуберанси;
преспите на тихата ми зимна мисъл
се раздвижват бавно и като лавини
тръгват с грохот през безсънни дни и нощи.

Няма ги спокойните и мъдри думи.

Всичко казано в сърцето ми се свлича.
Търся брод, през който мога да избягам,
но неизживяното назад ме връща.
Има ли целебно биле за кръвта ми?
Търсят ли го самодиви по билата?

Мисля, че животът ми сега започва…

ОЗАРЕНИЕ

Жужат на двора първите бадеми.
Врабчетата превземат тишината
и въздухът, ронлив, трепти над мене;
отронват се и падат във тревата,
с най-тихата въздишка, цветовете.

В морето сякаш облаците слизат.

Вървя по тях, предвкусил плодовете,
и стихнал слушам шепота на бриза.
Като от дъното на раковина
извира той и ми донася думи,
в които бавен дъжд и слънце има.

Ще мога, превъзмогнал всички зими,
да стопля с тях най-чаканата пролет.
И тя до мене ще разлисти клони…

Деца под сянката ни ще се гонят
и техни ще са всичките сезони…

ВЕЧЕР

Зад спуснатите щори и пердета
светът скъсява своя диаметър.
Затваря се кръгът и в него светят
мъжът, жената и детето.
В тъмата ветровитите врати са
като прибраните криле на птица.
А вън, на пейката - като самотна мисъл -
стои забравената броеница…

ПЕПЕРУДИ

За възторга ми родени
пеперудите летят.
Има в тяхното летене
нещо и от моя свят:
пъстра светлина от стомна,
счупена в жетварски ден;
алести коне подгонва
тати, още млад-зелен;
мама, с котленска престилка,
черги шарени тъче;
в детската си шепа стискам
с восък писано яйце;
низани с мъниста гайди
водят в село две хора;
по обрасли с троскот вади
пее батовска вода;
устни с лунички, под моя
влюбен поглед, сбират мед…
…Днешният ми ден и той е
през април набран букет.

ПЕЙЗАЖ

Дъбът, от мълния отсечен.
Стърнището, със цвят на пясък.
И хоризонтът, който пречи
да видя по-нататък…

ПТИЦИ

Машините не ми отнеха
желанието да летя…
Под ниското небе на цеха
аз виждам всеки ден ята.
Измислени от мене - имат
по-омагьосващи крила.
Вървя след тях и търся климат
за път и палещи дела…

СЪМНЕНИЕ

Защо не мога след безсънните си нощи
матрица за човешка радост да направя?
На всички тъжни ще я пратя с бърза поща.
Но с нея те щастливи ли ще са? - Не зная…

ХЛЯБ

Останаха след нас следите
на бедността и нищетата…
Забравихме, че след трохите
на хляб приличаше софрата.
Жита в очите ни прииждат.
И хляб отвсякъде извира.
Но аз отдавна съм се учил
трохите в шепа да събирам…

СЛЕД ГОДИНИ

Далечен лай и ромон на звънчета.
Поле с щурци, забравени до днес.
От скътаните в ъгъла гърнета
ме лъха сладък мирис на петмез.
Изгряват зрели дюли по тавана.
Денят зелен в очите ми мъжди…
Заспивам в стаята, в която мама
постилаше на гостите преди…

ПРИСПИВНА ПЕСЕН

На сина ми Герман

Когато заспиш,
ще престана да те люлея.
Но сега
морето е под тебе.
Примамва те
огромната му люлка.
И ти потъваш в нея…

На дъното ме търсиш…

Но аз съм далече.
Дори не съществувам.
Само песента ми се чува.
И ти тръгваш след нея.

Мое малко момче,
достигни я.

РАЗСЪМВАНЕ

Тъмно е - неоните над мене
по небето още са изписани.
Спят телевизионните антени.
Под прозорци неизбистрени
бързам сънен, в себе си понесъл
шепот на жена и на дете…
И кълни във полумрака песен,
от която светъл ден ще израсте…

ПРИКАЗКА

В една неделна вечер оживя
момичето, което дълго ваях.
И тръгнахме щастливи по брега…
Заслушано за първи път в прибоя,
загледано в безкрая свечерен,
момичето ме питаше за всичко
и дишаше притихнало до мен,
от въздуха наоколо по-близко,
по-скъпо и по-нужно от съня.
А думите потъваха в морето
и аз не можех да ги задържа,
макар да знаех, че оттам, където
те падат, може някой воден дух
към нас ръце от пясък да протегне…

До моста дълъг вик за помощ чух…
…И оттогава все сънувам бездни.

В РЕСТОРАНТА

Дансингът под тях се залюля.
И там -
сякаш са сами в заключената стая -
виждам гола Ева
и до нея - гол Адам.
Гърчат се телата
в дивата замая
на страстта си - пропаст.
От самия ръб
да се сринат в нея
трябва още малко…

- Мила,
искам да застана с гръб.
Имам чувството,
че гледам през ключалка.

ЪГЪЛЪТ

Сега е вече късно.

Сега е вече много късно
да ти кажа,
че те чаках
до ъгъла на вашта къща.

На ъгъла сте двама!

Сбогом!
Любовта
не е парчето хляб,
което гладният
с очите си захапва…

ДОКОСВАНЕ

Ръцете ти миришат на деца.
Усещам близостта им; тръпна
и съм щастлив като в деня,
когато се роди синът ни.

СЛЕД ОПРОЩЕНИЕТО

Зад синьото в очите ти изчезват
дошлите преди мене и след мене.
И стройното ти тяло обещава
един сънуван, много светъл празник.
Изтръпнала плътта ти тържествува.
От блясъка й ослепявам. Само
ръцете ми са зрящи и те гледат:
примамлива, неразгадана, властна -
звезда, която трябва да откъснат…
…Усещам как във паметта ми бавно
нощта започва да се утаява.
Потръпвам и се радвам, че отново
в усмивката ти само аз оставам…

ПЪТЯТ

Дълъг път измина мисълта ни.
Стигнахме до възрастта, в която
можем вече себе си да съдим.
Труден ще е пътят ни нататък.
Всеки връх за дълго ще ни спира
и завоите по-често ще ни плашат.
Ще се връщаме назад в съня си.
В хляба ни ще има много нощи.
Пътят от целувка до целувка
все по-дълъг с времето ще става.
И децата ни ще си отиват,
без да можем да им отговорим
на въпросите, които ги събуждат…

СЪДБА

И моят ден започва в пет.
И мен през този ден - почти
като в класически куплет -
ме стягат четири стени.
А нощем ме събуждат стихове.
Като прииждаща река
нарастват в мене гласове.
И трябва да ги изрека…