Александър Балтин

превод: Стефка Тотева

…планът беше добър, форсирането на Днепър - необходимо, но… войната внася своите корективи - жестоки като усмивката на палач, и полковник Иверзев, набързо отзоваващ всички полкове, в това число и артилерията, принудително оставя батальона без огнева поддръжка…

Пробивната истина за войната в повестите на Бондарев „Батальоните искат огън” ще разкъса сърцето на читателя като накара състраданието да се просмуче в кръвта, събуждайки разбирането за подвиг, макар че от стотината войници от батальона ще останат само пет, и Иверзев, сякаш отговаряйки на упрека на капитан Ермаков: Аз не мога да ви считам за офицер и командир, -  ще тръгне следващия път сам да вдига войниците в атака…

Бездната на войната не си представят в изобилието й от цветове и оттенъци тези, които живеят, благодарение на победителите - особено в нашето парично-натоварено време, здраво завързано за оста на егоизма.

Жертвеността, като висше начало в човека силно и ярко се разкри във войната, нещо повече, такова непопулярно в съветските времена словосъчетание като „духовен ръст” се доказваше във всеки ден на войната, което беше по същността си човешко преодоляване на себе си, на своята по-нисша природа…

Повествованието на Бондарев е живописно в такава степен, в каквато е необходимо за възстановяването на всички детайли: от стърженето на стоманата до смъртния ужас, обхващащ всички - и тези, които вършат подвизи, и тези, които се страхуват.

… и снегът ще е горещ, ще се взривява и по пътя на танковете, и под яростната стрелба, снегът ще гори толкова реално, колкото е необходимо не само да оживееш, но и да спечелиш.

Патосът не е в съюз с военните дни, които всъщност са труд, както писа Кулчински: Войната съвсем не е фойервек, а просто - трудна работа… Това е осветено, показано, вкоренено във военните произведения на Юрий Бондарев с документи, които не позволяват да се зачертае паметта, колкото и на някои много това сега да им се иска…