ВЪЛНА
превод: Иван Есенски
Бях поточе - как ще ме забравиш,
та нали пресичах планините
и поях с прохлада равнините.
В блатната вода ще се удавиш.
Ала аз не спирах и се вливах
в мощните течения - ти помниш
как от нас те ставаха огромни
и как бяхме силни и щастливи.
Нищо няма да ме спре - след всичко
преживяно в общия ни устрем -
не робувам на любовни чувства,
нито на капризните вълнички.
Смисълът е да не се предаваш -
да течеш през времето, когато
срещу теб дори светът застава.
Спреш ли и за миг - ти ставаш блато.
