Благовеста Касабова

Хумор и сатира - 2020

Доклад за литературната дискусия в СБП - книжна продукция 2020 г.

В задълженията, които поех, влиза и прегледа на произведения с хумор и сатира. Още в началото искам да кажа, че и в този раздел има много добри попадения. Предоставени от различни издателства са 15 книги. Характерното за тях като цяло е, че повечето съдържат хумористично-сатирични послания за абсурдите в човешките, обществените и социалните взаимоотношения, типични за нашето време, пороците и недъзите, с които се сблъскваме ежедневно. Но има няколко книги, в които са отразени актуални събития, случили се преди по-малко от година, по време на протестите - на спонтанното и гневно несъгласие с политиката на правителството и прокуратурата.

Ще започна с книгата на Атанас Звездинов „Басни неподвластни” (Изд. „Български писател”). Звездинов е един от малцината мохикани, които са посветили не малка част от творчеството си на този застрашително оредяващ литературен жанр. Има издадени вече няколко книги, но мисля, че с новата си той прави сериозна крачка напред и нагоре в усъвършенстване на баснята. Както и самият авторът определя творбите си - те са басни „за нови времена”, т.е. случващото се в днешно време, натоварено с проблеми, манипулативност, простащина, недоимък, безочливи кражби и какво ли не още. И за да разведря малко атмосферата, ще цитирам няколко стиха, за да усетите духа и подтекста на басните:

Пазехме си кошера отвънка,
но излезе, че било издънка.
Бранехме от търтеите входа,
но погрешен ни е бил подхода.
Доверчивост ли или уплаха -
търтеите кошера обраха,
докато умувахме за власт,
търтеите са били сред нас.

В тази идейна насока е изграден и хумористично-сатиричният сборник на Анибал Радичев „Ти да видиш!” (изд. „Българска книжница”). За разлика от иносказателността на басните на Звездинов, Анибал Радичев е директен, остро присмехулен, с чудесни попадения, ярка синтезираност и великолепно неподправено чувство за хумор. Талантливото му перо попада точно „в десятката”, както обикновено казваме, на най-уродливите, досадни и пошли явления, простащината в поведението както на обикновения човек, така и на облеченото с власт нищожество. Срещат се и такива приятни открития, при които не можеш да не се засмееш от сърце на тънкия му хумор и артистична ирония.

Голям подлец е Менделсон -
ако питаш мен.
Написа марша сватбен той,
но умря ерген.

Подобна образно-сатирична стилистика откриваме и в сборника „Живата вода” на Васил Иванов (изд. „Светулка 44 Атеней”). Поетичните форми на творбите са по-обемни, с по-разгърната тематика, елементи на сюжетност и нравствено-философски детайли, връзките на човека с природата и пр. Преобладава тънкият хумор, авторът го долавя навсякъде - в обществените порядки и норми на поведение, и стиховете звучат актуално.

Димо Троянов е значително по-остър в книгата си „Житейски мотиви” („Мултипринт”). Безкомпромисен е някъде авторът. Акцентът, както подсказва и заглавието на книгата, е поставен върху поведението, действията и мисленето на съвременния човек, неговото несъвършенство и лоши пороци. За пръв път се докосвам до мрачния хумор на Димо Троянов, когото познавам като нежен лирик, но в този литературен дял той доказва, че е творец с остро чувство за справедливост и гражданска позиция. Не мога да си обясня обаче сарказма му към редакторите - горките необразовани редактори, които се намесват нагло в авторската светая светих.

Славейко Чамурлийски с „Умни изречения” („Колор Принт” - Варна) остава верен на себе си, на ведрото си чувство за хумор, отразено в афоризми, мъдри размисли и помисли, своеобразни сентенции за изкуството, литературата, семейството, читателите, библиотеката, творците, морала, традициите и пр. и пр. все неща от живота. Всъщност, те са забавни и мъдри послания към човека.

Лозан Такев - известен хуморист и сатирик, е издал четири книги през 2020 г. Две от тях съдържат емблематичните му „Лозанки”: „Лозанки в изолация. Из дневника на един вирусоносител през 2020 година” и „Един ден повече плюс” с печат „извънредно” (и двете книги на ИК „Александрова дизайн”). В тях острието на перото му е забито във фалшивите новини, простотията, манипулативността, парламентарната театрална зала, безскрупулните грабежи, лъжите и всичко онова, което се случи по площадите в предишната година. „Живеем щастливо - казва в стиховете си авторът - сред чалги и мутри, негодници, бедност, бандити, продажни политици, които продължават да ограбват и без това оглозганата ни до кокал нещастна държава.” Това е колкото сатира, толкова драматичен зов за осъзнаване на жалкия живот, който живеем и че не бива да се примиряваме с постигналото ни зло.

Остра актуална сатира откриваме и в книгата на Георги Драмбозов „Времето на Мамона. Стихове и епиграми” (Изд. „Мултипринт”). Мисля, че трябва да имаш не само талант, но и кураж, за да назовеш директно, с имената им, виновниците за мизерното, потиснато, сиво-мрачно и манипулирано общество, сред което ни е съдено да живеем. Хумористичните стихове на поета са колкото злободневни, толкова и артистично-иронично отражение на политическите, социални и обществени трусове, разлюлели страната ни през миналата година. Саркастичното му перо не само озвучава, но и оцветява факти и събития. Освен гневния глас на Площада, поетът изповядва и интимни чувства и преживявания. Според мен е целенасочено, за да може читателят да поеме глътка въздух от сгъстения гняв на площада. Самият автор определя съдържанието като лирична сатира.

Михаил Тошков е толкова известен сатирик, че каквото и положително да кажа за новата му книга „Графити 2″ (ИК „Ерес”), то няма да е ново, защото авторът отдавна е приет като един от най-талантливите и безкомпромисни сатирици. Острото му сатирично перо жигосва наляво и надясно, без значение дали са управляващи или опозиция, Народно събрание или друга важна институция, т.е. всичко, което е в услуга на властта, безразлична към едва оцеляващи хора, а на властимащите казва: „И аз все бягам и бягам пред живота от обелената му тояга“.

Единствената прозаична хумористична книга през изминалата година е „Весел лекарски Декамерон. По време на коронавирус” (в. „Български лекар”) на Тотко Найденов - със съвсем актуални, а и типични преживявания на тримата оригинални даже с имената си герои: д-р Станчо Колимисирков, д-р Чучулигов и медицинската сестра Галя Кавалска. Непринудено и освободено, по свойски, авторът проследява с тънкото си, но остро режещо чувство за хумор техните преживявания, постъпки, намерения, дребничките им подлости и още по-дребни деяния. Тъжно-весел хумор, който разсмива, но и натъжава. Самият Тотко Найденов определя споделеното като пожелание за здраве и разтуха в днешното болно - парично-кризисно, отчуждено и бездуховно време. И „напук на вируса и карантината да се разведрим и посмеем”. И наистина става весело на читателя - напук на всичко.

Дебютната книга на Живка Спасова „100 епиграми” (Издателство „Българска книжница”) следва традициите на най-добрите майстори на епиграмата. Идейно-тематичният кръг е разностранен - нещата от живота, видяни през очите на авторката като карикатурни, гротескни или уродливи превъплъщения на добродетели или естетически ценности. Да пожелаем още по-голям успех на авторката в бъдещите й творчески прояви.

Споменаването на редица стойностни книги, издадени през 2020 г. и в двата литературни рода, може само да ни радва, да подхранва надеждата ни за стойностно идейно-художествено развитие на съвременната българска детска литература и на хумористични и сатирични произведения.