Петър Василев

Кой да мисли и кой да предвиди,
че внезапно, на пламнал екран,
ще поискам отново да видя
твоя профил, едва очертан.

И откакто се помня, така е -
уж си винаги скрит и си ням,
уж безимен си,
уж си незнаен,
а чудесно те виждам и знам.

Ти си същият, който дочака
своя час като истински мъж,
за да паднеш, посечен в атака,
сред поля с прокопитена ръж.

И прегърнал навеки земята,
ти изтръгна - огромен и свят -
този вик за последна разплата,
адресиран към целия свят.

Но светът, скъпи мой, се оказа
с ахилесова своя пета -
неподготвен за твойта омраза,
недостоен за твойта мечта.

И не знам още колко незнайни
ще населят свещената пръст,
щом светът, пощурял подир тайни,
сам кове своя атомен кръст.

И увлечен в успеха си, ръси
бавна смърт над поля и гори…
Ти обаче изпълни дълга си -
вечен огън над тебе гори.