Йордан Милев

ЧЕРЕН ХЛЯБ

Не се отвърнах никога от хляба черен.
Не ме излъга той, не измени.
Благодаря му аз. Приятел лицемерен
не беше в задимените военни дни.

О, колко просто беше всичко!
Вой снаряден.
От някаква надежда полъх слаб.
Война. И хаос. Болка. Лягах гладен,
но винаги усетил залък хляб -
със силата на чийто цвят вечерен
аз продължавах своя земен дял..

Благодаря му, че през погледа му черен
светът изглеждаше ми бял!

ФИЛМ

Като зора изгря екрана.
Настъпи странна тишина.
Заудря медната камбана,
снаряд се пукна като рана,
изви се черен дим… Война!

Изправи се пред нас героя.
Избухна мина. Взрив. За миг,
сред адския гърмежна боя,
се свлече едрият войник.

Седяха зрителите неми.
Изтръпна не едно сърце.
А две очи като бадеми
се скриха в топлите ръце

на мойта майка. Тя заплака.
- О, майко, прогони скръбта!
Вдигни главата си във мрака.
Това е филмова атака -
измислица е тук смъртта!

Но тя не чува. Катоструна
вибрира нейното лице.
Аз се наведох да целуна
измокрените й ръце.

И да й кажа;
- Мамо, мамо,
аз искам в моя чернозем
да плачеш ти на кино само.
И само на екран да мрем!